Романтичният роман „Сапфиреният залив“ от Холи Мартин (изд. „Ера“, преводач: Красимира Абаджиева) ни пренася на райски остров, където слънцето блести в отражението на сапфирените вълни, небето е в цвят на метличина, а пухкавите като захарен памук облаци бавно се носят към плажа. Ария Филипс е израснала там и след смъртта на баща си прави всичко по силите си, за да спаси семейния хотел.
Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални въпреки миналото, чувствата и целувката, която тя не може да забрави. Ноа обаче пази тайна, която ще промени живота ѝ завинаги.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Ария докосна крака на Ноа и изпита физическа болка от тази близост и от топлината на тялото му. Тя се наведе към него и той извърна топлите си сиви очи към нея.
– Извинявай, че не дойдох снощи. Момичето на рецепцията получи контракции и бях в болницата няколко часа. Бебето така и не се роди. – Ария замълча, тъй като имаше чувството, че не спира да говори. Беше нервна в очакване да чуе какво ще каже адвокатът, но преди това искаше да обясни на Ноа, че е имало сериозна причина да не отиде на вечерята. Независимо от това, какво се беше или не се беше случило помежду им предишната вечер, и от обърканите ѝ чувства към Ноа, беше грубо от нейна страна просто да не се появи и тя искаше той да знае, че не е било нарочно.
Ноа мълчеше и не показваше дали е ядосан, или не.
В този момент Франсис се покашля. Може би и той беше притеснен. За какво, за бога, пък можеше да е притеснен той?
– Е, както знаете, трябва да обсъдим наследството на Томас Филипс. Въпросът има две части. От една страна, става дума за финансовите средства, които ви е завещал, а от друга – за съдбата на хотела. След като се изплатят няколко дълга и таксите по легализиране на завещанието, ще останат един милион лири.
– Божичко, един милион! – ахна Скай.
– Къде ги е крил досега? – изненада се Клоувър.
– Цял милион! – възкликна Ария.
Ако сестрите ѝ бяха съгласни да помогнат, хотелът щеше да бъде спасен! Можеха да отворят фитнес и спа център, за да привлекат повече гости, да пребоядисат и обзаведат всички стаи. Басейнът не работеше, защото нямаха пари да го поддържат, но ето че се откриваше възможност отново да го отворят. Възможностите бяха безкрайно много. Е, добре, тя може би се увличаше малко и нямаше да може да направи всичко, което планираше, а и ако сестрите ѝ не искаха да вложат парите си в хотела, това би променило нещата. Но дори и само с една трета от наследството Ария щеше да направи чудеса!
Франсис оправи яката на ризата си, сякаш не знаеше как да продължи.
– Според желанието на Томас, парите ще бъдат разделени по равно между Клоувър и Скай.
Настъпи тишина. Ария усети буца в гърлото си. Надяваше се да чуе „и Ария“, но… слуховете все пак се оказаха верни.
– Колкото до хотела – продължи бързо Франсис, – господин Ноа Кембъл е купил седемдесет и пет процента още от баща ви. Останалите двайсет и пет процента са на Ария.
Тя се вторачи в него, ушите ѝ започнаха да бучат, устата ѝ пресъхна. Имаше чувството, че ѝ прилошава.
– Това са глупости! – възнегодува Скай. – Как така не е оставил пари на Ария? Та той я обожаваше! Тя цял живот се скъсва от работа в хотела! Как може да не ѝ го остави целия?
– Но той ѝ е оставил… Е, една част само. Томас знаеше, че това е нейният дом – отвърна Франсис.
– Изгубихме хотела – рече тихо Клоувър.
Ария седеше безмълвна. Все пак нямаше пари за нея. Нямаше да има средства, с които да спаси хотела и още по-лошо, седемдесет и пет процента от дома ѝ бяха продадени преди година без нейно знание.
Буцата в гърлото я задушаваше и очите ѝ се насълзиха. Всичките ѝ планове рухнаха. Точно преди смъртта си баща ѝ беше подсигурил своите кръвни дъщери, но не и нея.
При тази мисъл ѝ прилоша.
Клоувър и Скай мълчаха, а Ария се взираше в пода, докато сълзите ѝ най-накрая не бликнаха.
Изведнъж ѝ се прииска да беше някъде другаде. Тя стана – не искаше да плаче пред Ноа и Франсис. Не искаше дори сестрите ѝ да виждат сълзите ѝ.
– Извинете… – промълви тя и залитайки, излезе от кантората.
Маги я загледа учудено как бърза към улицата. Когато излезе навън, Ария се огледа и се зачуди накъде да тръгне, пресече улицата и се отправи към Кристалния поток.
На брега на реката, до самата вода, един голям храст скриваше пейките под клоните си. Ария раздели листата и седна, като остави целия свят зад гърба си.
Само след минута обаче Ноа неочаквано застана до нея, макар че не седна.
– Ария, съжалявам. Наистина. Не исках да разбереш по този начин.
– Защо не ми каза? Остави ме да вляза там в пълно неведение. Татко умря преди цяла година, а ти така и не си намерил време да ме потърсиш!
– Опитах се – след погребението ти казах да ми се обадиш, но ти не го направи. Звънях ти много пъти, но ти все не вдигаше. Допусках, че искаш да останеш насаме с болката си, че имаш да оправяш куп документи, а и че си ми ядосана, задето си тръгнах. Не исках да те тревожа допълнително.
– О, боже! Мислех, че искаш да говорим за целувката. Не ти се обадих, защото си мислех, че ще ми кажеш, че е била грешка, а аз не исках да го чувам. Пък и още ти бях ядосана, че замина. Не знаех, че си искал да говорим за хотела.
– Ария – погледна я с нежност той, – тази целувка беше… всичко за мен… но… След това се видях с баща ти. Именно тогава той ми каза, че му остава малко живот и ме помоли да купя част от хотела. Как можех да му кажа, че току-що съм целунал дъщеря му и че съм я поканил на вечеря с намерение да правим любов под душа? Стори ми се, че в това има нещо ужасно нередно.
– Ако само заради това си си тръгнал, значи изобщо не си познавал баща ми. Той направо те обожаваше и щеше да умре щастлив, ако знаеше, че с теб сме заедно.
Ноа се вторачи в нея.
– Не си тръгнах заради това. Баща ти искаше сделката да се сключи бързо, за да не усложни уреждането на наследството. Не ми беше лесно да намеря парите в толкова кратък срок. Трябваше да замина, за да се срещна с адвокати, да изготвим договори. Забрани ми да споделям каквото и да е, докато не уредя всичко. Не можех да имам връзка с теб и да крия истината. Баща ти не позволи да ти кажа, че умира. Искаше в последните си мигове да е с теб и сестрите ти. Не можех да остана и да се преструвам, че всичко е наред. Не знаех какво да правя. Боже, чувствах се ужасно, че те оставям, особено след като знаех какво ще се случи. Извинявай. Имаш право да ми се сърдиш, но, моля те, разбери, направих го заради баща ти.
Тя преглътна.
– И сега сме бизнес партньори?
– И приятели – кимна той. – Надявам се, завинаги. Но да, ние сме бизнес партньори, само толкова.
– Не е само толкова – отвърна Ария. – Ти притежаваш седемдесет и пет процента от моя дом. Ти имаш последната дума за бъдещето на моя хотел, ти ще вземаш всички решения. – Очите ѝ пак се насълзиха. Беше изгубила всичко. – Това е моят дом – ти нямаш права над него.
– Това казах и на баща ти – че трябва най-напред да поговори с теб, че не бива да научаваш след смъртта му.
– Не мога да повярвам, че не ми е оставил никакви пари – отвърна Ария, но веднага съжали за думите си, защото прозвуча много егоистично.
– Ако искаш, мога да откупя твоята част и тогава ще имаш толкова, колкото и сестрите ти – предложи Ноа.
Ария осъзна откъде бяха дошли парите за близначките – от продажбата на хотела. Изведнъж всичко бе започнало да си идва на мястото. Баща ѝ нямаше пари, а е искал да им остави нещо.
– Ти не разбираш. Парите ми трябваха, за да съживя този хотел – тихо рече Ария.
– Баща ти е оставил на Франсис писмо за вас. Не знам какво пише, но може би ще отговори на въпросите ти. Може би е по-добре да го прочетеш, преди да вземеш някакво решение.
– Вече съм го взела. Няма да продам своята част.
– Добре, макар че не съм очаквал друго. Не съм дошъл да ти взема дома. Искам заедно да го направим по-хубав.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
