Най-големият инвестиционен съветник на ХХ век – Бенджамин Греъм – учи и вдъхновява хората по целия свят вече няколко поколения. Философията на Греъм за „инвестиране в стойност“, която предпазва инвеститорите от съществени грешки, им показва как да разработват дългосрочни стратегии. Именно това превръща „Интелигентният инвеститор“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Боян Костов) в борсова библия още при излизането ѝ през 1949 г.
Развитието на фондовия пазар през годините доказа мъдростта на предложените стратегии. Освен че запазва оригиналния текст на Греъм в неговата цялост, това преработено издание включва актуален коментар от известния финансов журналист Джейсън Цвайг, който представя реалностите на днешния пазар, прави аналогии между примерите на Греъм и днешните финансови заглавия и дава на читателите по-задълбочено разбиране как да се прилагат принципите на Греъм.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Разбира се, беше лесно да се прогнозира, че обемът на въздушния трафик ще нарасне грандиозно през годините. Поради този фактор техните акции станаха любим избор на инвестиционните фондове. Но въпреки разрастването на приходите – с темпове дори по-големи от тези в компютърната индустрия – комбинация от технологични проблеми и свръхразширяване на капацитета доведоха до колебливи и дори пагубни резултати. През 1970 г. въпреки още по-високия обем на въздушен трафик авиокомпаниите претърпяват загуба от около 200 млн. щ.д. за своите акционери. (Те имат загуби и през 1945 и 1961 г.) През 1969–1970 г. акциите на тези компании отново показват по-голям спад, отколкото този на общия пазар. Оказва се, че дори високоплатените експерти на взаимните фондове на пълно работно време напълно грешат относно сравнително краткосрочното бъдеще на една съществена индустрия.
От друга страна, въпреки че инвестиционните фондове имат значителни инвестиции във и печалби от „Ай Би Ем“, комбинацията от очевидно високата цена и невъзможността да бъдат сигурни в темповете на растеж им пречи да вложат повече от, да речем, 3% от средствата си в тази прекрасна компания. Следователно ефектът на този отличен избор върху общите им резултати в никакъв случай не е определящ. Освен това много – ако не и повечето – от инвестициите им в компании от компютърната индустрия, различни от „Ай Би Ем“, изглежда, са нерентабилни. От тези два широкообхватни примера вадим два извода за читателите на тази книга:
1. Очевидните перспективи за физически растеж в бизнеса не водят до очевидни печалби за инвеститорите.
2. Експертите нямат надеждни методи за подбор и концентриране върху най-перспективните компании в най-обещаващите индустрии.
Авторът не следва този подход във финансовата си кариера като управител на фондове и не може нито да предложи конкретен съвет, нито да насърчи онези, които биха желали да го опитат.
Каква тогава е целта на тази книга? Основната ѝ цел е да насочи читателя как да избягва областите на възможни съществени грешки и същевременно разработването на политики, които да са подходящи за него. Основна тема е психологията на инвеститорите. Защото основният проблем на инвеститора – а може би дори най-лошият му враг – вероятно е самият той. („Вината, уважаеми инвеститори, не е в нашите звезди – и не в нашите акции, – а в нас самите…“.) Това важи в още по-голяма степен за последните десетилетия, тъй като на консервативните инвеститори се наложи да се сдобият с обикновени акции и по този начин да се изложат волю-неволю на вълненията и изкушенията на фондовия пазар. Надявам се с аргументи, примери и увещания да помогна на читателя да установи правилното ментално и емоционално отношение към неговите инвестиционни решения. Далеч повече пари се печелят и притежават от „обикновени хора“, които са с подходящия темперамент за инвестиционния процес, отколкото от тези, които не разполагат с такива качества, въпреки че имат богати познания в областта на финансите, счетоводството и борсовата история.
Освен това се надявам да внуша на читателя необходимостта да измерва и определя количествено. В 99 от 100 случая може да се каже, че акции на някаква цена са достатъчно евтини за закупуване, а на друга цена са толкова скъпи, че трябва да бъдат продадени. Навикът да свързваме това, което се плаща, с това, което се предлага, е безценна черта в инвестициите. В статия в женско списание преди много години съветвам читателите да купуват акции така, както купуват хранителни стоки, а не както купуват парфюмите си. Страховитите загуби от последните няколко години (и в много подобни ситуации преди това) са реализирани от онези емисии на обикновени акции, при които купувачът е забравил да попита „Колко?“.
През юни 1970 г. на въпроса „Колко?“ може да се отговори с вълшебното число 9,40% – доходността, която може да се получи при нови емисии на висококачествени комунални облигации. Това вече е спаднало до около 7,3%, но дори тази доходност ме изкушава да си задам въпроса: „Защо имам нужда от друг отговор?“ Има обаче и други възможни отговори и те трябва да бъдат внимателно обмислени. Освен това повтарям, че трябва предварително да сме подготвени за евентуално доста различни условия като, да речем, тези от 1973–1977 г.
Ще представя по-подробно една положителна програма за инвестиции в акции, част от която е в рамките на компетенциите и на двата класа инвеститори, а друга част е предназначена основно за групата на предприемачите. Колкото и да е странно, едно от основните ми изисквания към читателя е да се ограничи до емисии, които се продават на цена, която не надвишава много стойността на материалните активи на компанията. Причината за този на пръв поглед остарял съвет е както практическа, така и психологическа. Опитът ни учи, че макар да има много добри компании на растежа, чиято стойност надхвърля неколкократно нетните им активи, купувачът на такива акции ще бъде твърде зависим от капризите и колебанията на фондовия пазар. За разлика от това инвеститорът в акции, да речем, на компании за комунални услуги на стойност, приблизително равна на нетните им активи, винаги може да се смята за собственик на дял от стабилен и разширяващ се бизнес, придобит на рационална цена – независимо от това, което фондовият пазар би могъл да каже по въпроса. Крайният резултат от такава консервативна политика вероятно ще се окаже по-добър от резултата от вълнуващи приключения в бляскавите и опасни полета на очаквания растеж.
Изкуството на инвестициите има една характеристика, която по принцип не се цени. Непрофесионален инвеститор може да постигне заслужен, макар и невпечатляващ резултат с минимални усилия и възможности; но за да надскочите този лесно постижим стандарт, са нужни много старание и още повече мъдрост. Ако вложите само малко допълнителни знания и умения във вашата инвестиционна програма, вместо да реализирате малко по-добри от нормалните резултати, може да се окаже, че сте се справили по-зле.
Тъй като всеки – като просто купува и притежава акции от представителен списък – може да изравни средните стойности на пазара, надминаването на средните стойности изглежда сравнително проста задача, но всъщност делът на умните хора, които опитват това и се провалят, е изненадващо голям. Дори мнозинството от инвестиционните фондове с всички свои опитни служители не се представят толкова добре през годините, колкото общият пазар. В допълнение към това има сериозни доказателства, че публикуваните прогнози за фондовия пазар на брокерските къщи са по-ненадеждни от простото хвърляне на ези-тура.
При написването на тази книга се опитах да не забравя този основен препъникамък на инвестиционната дейност. Отново наблягам на стойността на простата портфейлна политика – закупуването на висококачествени облигации плюс диверсифициран списък с водещи обикновени акции, което всеки инвеститор може да осъществи с малко експертна помощ. Приключенията отвъд тази безопасна и сигурна територия са изпълнени с предизвикателства и трудности, особено що се отнася до темперамента. Преди да се опита да предприеме подобно начинание, инвеститорът трябва да се чувства сигурен в себе си и в своите съветници, особено по отношение на това дали имат ясна концепция за разликата между инвестиции и спекулации и между пазарна цена и базова стойност.
Решителният подход към инвестирането, твърдо основан на принципа на марж на безопасност, може да доведе до добри резултати. Но решение да се опита постигането на тези резултати вместо гарантираните плодове на предпазливите инвестиции не трябва да се взима без солидна самооценка.
И една последна мисъл в ретроспекция – когато аз като млад автор идвам на Уолстрийт през юни 1914 г., никой дори не си представя онова, което предстои да се случи през следващия половин век. (Фондовият пазар дори не подозира, че след два месеца ще избухне световна война, която ще затвори Нюйоркската фондова борса.) Сега, през 1972 г., САЩ се оказват най-богатата и мощна държава на Земята, но сме затрупани от всевъзможни големи проблеми и сме по-скоро тревожни, отколкото уверени в бъдещето. Но ако ограничим вниманието си към американския инвестиционен опит, последните 57 години трябва да ни носят известно успокоение. През всичките им превратности и жертви, колкото и непредвидени и потресаващи, остава вярно, че солидните инвестиционни принципи дават като цяло добри резултати. Трябва да действаме с презумпцията, че те ще продължат да го правят.
Бележка за читателя: Тази книга не се отнася за цялостната финансова политика на спестители и инвеститори; тя се занимава само с тази част от техните средства, която са готови да поставят в търгуеми (или изкупуеми) ценни книжа, т.е. в облигации и акции. Следователно няма да обсъждаме такива важни активи като спестявания и срочни депозити, сметки на спестовни и кредитни сдружения, застраховки за живот, анюитети, ипотеки и дялов капитал. Читателят трябва да има предвид, че когато види думата „сега“ или неин еквивалент в текста, става дума за края на 1971 г. или началото на 1972 г.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
