„Черен мрак“ от Рагнар Йонасон (изд. „Ера“, преводач: Росица Тодорова) е трилър, наситен с атмосфера, създадена от вулканичното изригване. Сюжетът въвлича читателя в ледената мъгла на заплетена история – насред мрак, който завладява града.
Заслепяващата светлина на белите нощи по време на арктическото лято е помрачена от прах и пепел от наскоро изригнал вулкан. Тялото на млад мъж лежи на брега на усамотен фиорд в Северна Исландия. Амбициозна репортерка усеща, че това ще бъде новината на живота ѝ и започва разследване без да осъзнава, че от нея зависи съдбата на един невинен човек.
Ари Тор Арасон и колегите му от малкия полицейски участък в Сиглюфьордюр се опитват да разплетат неочаквано сложния случай, докато собствените им вътрешни битки едва не ги повалят. Мракът става все по-внушителен, а в него се крият тайни, които ще разтърсят цялата страна. От убиеца няма и следа. Екипът трябва да го спре преди да се изгуби в непрогледната тъмнина.
Прочетете откъс от трилъра при нас!
Участъка беше много спокойно. Хлинюр бе прекарал повечето от времето си, проверявайки старите некролози. Първо този на Гаути, а после и на майка му.
Отвори отново пощата си и препрочете заплашителните съобщения.
Кога ще свърши това?
Как би могъл да компенсира миналите си прегрешения?
Възможно ли е изобщо?
Би дал всичко, което притежава, за да намери начин да излезе от този порочен кръг, или за глас, който да му каже как може да оправи всичко. Подозираше и се боеше, че гласът вече му беше казал.
Следващия път ще те науча как се умира.
Който и да му пращаше тези писма – независимо дали бе сестрата на Гаути, или някакъв друг човек – чакаше неизбежното: Хлинюр да си отиде по същия начин като Гаути.
Гневът отново се надигна.
Защо не ме оставят на мира?
Съжалявам за стореното!
Съжалявам за всичко!
22.
Ари Тор пресече площада, качи се по стръмните стълбища, водещи към старата черква и църковния двор, и накрая пристигна пред къщата на Йонатан.
Йонатан стоеше на прага като пазач пред порта на замък.
Ари Тор разпозна лицето – беше го виждал из града, макар че не знаеше нищо за него. Значи това е мъжът, чиито родители се бяха грижили за фермата, където Елиас е прекарал време като момче. Беше висок, но силно приведен, явно имаше сериозни проблеми с гърба. Измери преценяващо Ари Тор през дебелите си очила: гледаше го от горе надолу – неизбежно с неговата прегърбена стойка – сякаш произнасяше присъда.
– Какво искаш от мен? – изхриптя той, без да помръдне.
Гласът му не беше тътнещият бас, който Ари Тор очакваше.
Не беше споменал пред Томас къде отива, защото предпочиташе да не разкрива картите си. Нито беше звъннал на Йонатан предварително и сега стана ясно, че неочакваните посетители не са добре дошли.
– Нищо особено – отвърна Ари Тор, опитвайки се да го прецени. – Няколко въпроса, това е всичко.
– Не съм приятел на полицията, както, предполагам, вече знаеш. Никога не те оставят на мира – изръмжа Йонатан, но гласът му не притежаваше мощта, която би му придала дълбочина или мрачност. – Тук си да питаш за Елиас?
Елиас. Значи са се познавали. Вероятно Йонатан го помни от фермата.
– Както предполагам, вече знаеш – използва Ари Тор
собствените думи на този сприхав тип. – Какво означава всичко това? Няма ли да ме поканиш вътре? – добави той.
– Не каня никого вътре – озъби се Йонатан. – Пълно е със задници, дето си врат носа навсякъде. – Мина от прага на стълбището, буквално стъпвайки върху пръстите на Ари Тор, и тръшна вратата зад гърба си.
– Отивам в града, до кооперативния магазин. Може да се завлечеш с мен дотам, млади момко, и да говорим по пътя.
Ари Тор погледна към градския площад. Не беше много далече от къщата на Йонатан до стария църковен двор. Можеше и да има време да зададе няколко въпроса, но щеше да се наложи да ги подбере внимателно.
– Става – каза той троснато, макар с облекчение да забеляза, че Йонатан върви бавно, сякаш с мъка. Това можеше да направи този неофициален разпит малко по-дълъг.
– Какво имаше предвид преди малко? – попита той.
– Не ми излизай с тия глупости, момче – сопна му се Йонатан. – Трябва да знаеш, че съм лежал. Иначе защо ще си правиш труда да идваш да ме тормозиш?
По дяволите. Да идеш неподготвен за разговор си беше ученическа грешка.
– Не ми е навик да проверявам за криминално досие всеки път, преди да разговарям с някого – каза Ари Тор с надеждата да е прозвучал убедително.
– Мога да си представя, че едва ли е най-приятната задача – подхвърли Йонатан, който в момента се бореше със слизането по стръмния склон.
– За какво лежа? – попита го Ари Тор и незабавно съжали, че губи ценно време за въпрос, на който би могъл да си отговори по-късно, като провери досиетата.
– Някаква тъпа история с дрога. Потърси си я сам. Не бях ни виновен, ни невинен. – Йонатан се поколеба, после, изглежда, реши да обясни по-подробно. Според опита на Ари Тор всички имаха някакви смекчаващи обстоятелства. – Направих го за пари, ясно? Пренесох малко дрога от чужбина.
Идеята не беше моя.
– Добре ли познаваше Елиас?
– Добре? Не, не бих казал. Помня го… – Гласът му изневери за миг и той се изкашля, преди да продължи отново. – Помня го от фермата, от фермата на родителите ми. Изобщо не се отби да ме види, след като се върна в Сиглюфьордюр, макар да знаех, че е тук, още преди да чуя за убийството. Не си падам много да се мешам с хората, така че не съм в крак с местната клюка.
– Дълго ли си живял тук?
– Откак татко умря. Значи пет години. Майка вече си беше отишла. Нямаше смисъл да държа проклетата ферма, след като половината животни вече бяха измрели и нямаше какво да правя там, освен да гледам морето и да си спомням… стари спомени.
Съдейки по тона му, спомените не бяха приятни.
– Кога се замеси в оня бизнес с наркотиците? – попита Ари Тор, като се постара да прикрие студената си усмивка. Вече бяха близо до кооперативния магазин.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
