В „Супер фокус“ Майкъл Хаят (изд. Locus) ни разкрива девет доказани начина да печелим в работата и да успяваме в останалите сфери в живота си – здраве, взаимоотношения, хобита.
Обикновено приемаме, че продуктивността означава да намираме или пестим време. Не е така. Продуктивността означава да накараме времето да работи за нас. Представете си отново да имате свободно време. Това не е празна надежда. Може да постигнете своя супер фокус. Започнете сега.
В тази книга Майкъл Хаят ни разкрива девет доказани начина да печелим в работата и да успяваме в останалите сфери в живота си – здраве, взаимоотношения, хобита… Помага ни:
- да предефинираме работата и целите си, за да работят в наша полза;
- да пресеем задачите и ангажиментите си;
- да ограничим несъществените неща;
- да поставим граници, които защитават фокуса ни и носят резултати;
- да се съсредоточим върху най-важните задачи;
- да управляваме времето и енергията си.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Четирите зони на продуктивността
След като изяснихме терминологията, да погледнем механиката на Компаса на свободата. Започнете, като си представите координатна мрежа, по чиято ос X се намира вещината, а по оста Y – страстта. Тези два критерия ще ви помогнат да идентифицирате и разберете четирите различни зони, в които обикновено действате. Още преди да приключим, ще разбирате много по-добре защо определени задачи карат деня да минава неусетно, докато при други той се влачи едва-едва. Ще разгледаме четирите зони в обратен ред, за да видите прогресията, и ще започнем с тази, която всички мразим.
Зона 4: Черната работа. Зоната на черната работа се състои от задачи, за които нямате нито страст, нито вещина. Това са нещата, които мразите да правите, а и без това не се справяте с тях. Тази работа е възможно най-лошата, която бихте могли да вършите – еднообразна и отегчителна.
Неща като отчети за разходите, обработка на електронната поща и резервации за пътувания влизат в личната ми Зона на черната работа. Не изпитвам никаква страст към тези неща и нямам никаква вещина в тях, така че те са ми изключително скучни, когато се принудя да се занимавам с тях. Отнемат ми по-дълго, отколкото би трябвало и крайният резултат е една голяма загуба на време. Защо казвам загуба? Защото времето и енергията ми щяха да бъдат оползотворени много по-добре – и следователно щях да бъда много по-продуктивен, – ако се фокусирах върху други неща, към които мога истински да допринеса. Никога няма да се науча да правя резервации и не го и искам. Защо тогава да се насилвам да го правя?
Имайте предвид обаче, че само защото нещо попада във вашата Зона на черната работа, не означава, че е така за всеки. Това не са лоши задачи сами по себе си, а просто неща, към които вие лично не изпитвате страст и в които не сте вещи.
Страстта и вещината ни дават полезна скала за оценка на задачите. Когато и двете са високи за определена задача, това е най-желаната от нас работа. Когато и двете са ниски, се чувстваме, все едно вършим изключително тежка и неприятна работа.
Колкото и да не ви се вярва, на света има много хора, които обичат нещата, които мразите и не понасят онези, които вие обичате. Без подобно разделение на труда икономиката в настоящото си състояние и сложност не би функционирала.
Зона 3: Липсата на интерес. Зоната на липса на интерес се състои от неща, в които сте вещи, но не изпитвате чак толкова силна страст към тях. Разбира се, можете да ги вършите – и то може би по-добре от всеки друг в офиса, – но те източват енергията ви. Защо? Защото не изпитвате страст. Честно казано, просто не ви е грижа за тях и когато ги вършите, ви доскучава.
Повечето от нас естествено клонят към избягване на задачи от Зоната на черната работа, но често зацикляме, вършейки неща от Зоната на липса на интерес, просто защото се справяме добре с тях.
Това е нещо прекалено познато за мен. По-рано споменах, че имам дълъг стаж в издателския бранш. Влязох в този бизнес много отдавна, защото винаги съм обичал книгите. Великият мотивационен лектор Чарли Джоунс „Страхотния“ казваше: „След пет години ще бъдете същият човек, който сте и днес. Единствената разлика ще бъде в хората, които сте срещнали, и книгите, които сте прочели“. Напълно съм съгласен. Всъщност всеки значим период на растеж в живота ми е бил директен резултат или от срещата ми с някого, или от книга, която съм прочел. Тази страст ме въведе в издателския бранш и развих вещина във всяка от позициите, които заемах по пътя ми нагоре по корпоративната стълбица. Но колкото по-нависоко се качвах, толкова по-малко участвах пряко в процеса на създаване на книги.
Всяко повишение ме отвеждаше все по-далече от книгите и по-близо до администрацията. До момента, в който станах главен изпълнителен директор и работата ми вече се въртеше основно около финансите. Аз имам талант в тази област и в крайна сметка развих вещина в нея. Страстта ми обаче не издържа след първоначалния период на изучаване и овладяване на материята. Накратко казано, финансите ме отегчаваха до смърт. Проблемът беше, че ми плащаха да правя точно това. Когато се конфронтирах с тази ситуация, това беше едно от ключовите осъзнавания, заради които напуснах позицията си и отново фокусирах енергията си върху първата си любов: създаването на съдържание. Чувал съм подобни истории от много хора. Ако не внимаваме, можем да заседнем в Зоната на липса на интерес с години или дори десетилетия просто защото тя ни плаща сметките.
Зона 2: Зоната на разсейването. В тази зона животът става много по-поносим. Зоната на разсейването се състои от неща, към които изпитвате страст, но за съжаление нямате почти никаква вещина в тях. Това означава, че тези дейности не източват енергията ви и ги вършите с удоволствие, но ако не внимавате, с тях можете да изгубите ужасно много време. Проблемът е в това, че не сте вещи в тези задачи, което ви пречи да имате значим принос с работата си по тях.
Проблемът със Зоната на разсейването е, че страстта ви може да скрие липсата ви на вещина… но само от вас. Вещината ни се забелязва най-добре от околните. Това означава, че най-вероятно ние последни ще забележим, че губим много време, вършейки посредствена работа в област, която ни харесва.
Тук нямам предвид само музикантите средна ръка в Нашвил, а и финансиста, който не спира да се бърка в маркетинга. Или мениджъра, който счита за по-лесно да върши работата на екипа, вместо да го ръководи. Ако тези усилия не са валидирани от околните (например от колеги, клиенти, висшестоящи, аудитория или от пазара) като истински и уникално ценни, то те са в Зоната на разсейването. Когато определяме задачите си, влизащи в тази зона, трябва да бъдем безкомпромисни със себе си и да сме наясно, че това са неща, които обичаме, но най-вероятно не би трябвало да вършим.
Зона 1: Зоната на желанието. Зоната на желанието е пресечната точка между страстта и вещината ви, където можете да разгърнете уникалните си дарби и способности, за да дадете най-съществения принос, на който сте способни, за бизнеса, семейството, общността си… и може би за света. Ако целта ви е свободата, тук ще я изпитате. Останалата част от книгата се фокусира върху влизането ви в Зоната на желанието и върху начините да оставате в нея за възможния максимум от време през цялата седмица.
Работата в Зоната на желанието има дълбоко отражение върху личната продуктивност – и не е само това. Тази дейност е най-добрият начин да побеждавате в работата и да успявате в живота, който познавам, защото чрез нея свършвате повече значима работа за по-кратко време, което освобождава повече време за останалите области в живота: семейство, приятели и т.н.
(…)
Зона Х: Развитието. Има и пета зона, без фиксирано място на скалата. Наричам я Зона на развитието и тя е мястото, в което да направите оценка на работата, която е извън вашата Зона на желанието, но има потенциал да премине в нея. Може би имате висока вещина в дадена област и ниска страст, но развивате страстта си. Или изпитвате страст към дадена работа и все още нямате вещина, но я изграждате. Важно е да имате предвид тази прогресия, защото опитът ни има връзка и със страстта, и с вещината.
Ние не се раждаме с предварително установени или фиксирани стойности на страстта и вещината. Всъщност всички започваме с любопитство, интерес и може би известен суров талант. Времето и практиката играят роля в това къде попада една задача и тя може да се придвижва на базата на това как се развиваме спрямо нея. С други думи, страстта и вещината са резултат от личното и професионално развитие.
Няколко задачи, които сега се намират в моята Зона на желанието, се преместиха там от Зоната на развитието. Същото важи и за много други хора. (…)
Понякога знаем, че определена задача не е сред предпочитанията ни. В други случаи просто ни трябва повече опит с нея. Ако имаме усещане, че бихме могли да развием страстта и вещината си към някоя задача, е добре да оставим съзнанието си отворено за нея.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Супер фокус“ от Ozone.bg с код azcheta.
