„Кестеновия човек“ от датчанина Сьорен Свайструп (изд. „Емас“, преводач: Ева Кънева) е едно от най-многообещаващите криминални заглавия за годината. Свайструп е световноизвестен сценарист, създател на култовия сериал „Убийството“, за който е награден с „БАФТА“ и международна „Еми“.
На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това е дъщерята на известен датски политик и за отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания.
След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече – явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си…
Прочетете откъс от „Кестеновия човек“ по-долу.
„Мариус отвори входната врата. Антрето тънеше в мрак. Миришеше на влага, на плесен и на още нещо, ала се затрудняваше да го определи.
– Йорум! Полицията е!
Не получи отговор. Отнякъде обаче се чуваше течаща вода. Мариус влезе в кухнята. Момичето, в тийнейджърска възраст – към шестнайсет-седемнайсетгодишна – седеше на стол до маса за хранене, а остатъците от зверски обезобразеното ѝ лице лежаха странично натопени в купа с овесена каша. Върху застлания с балатум под от другата страна на масата лежеше още едно безжизнено тяло – на младеж, малко по-голям от момичето, с голяма огнестрелна рана в гърдите. Главата му беше опряна на готварската печка под невъзможен ъгъл. Мариус Ларсен се вцепени. Не виждаше мъртъвци за пръв път – то е ясно, – но с такава касапница никога не се бе сблъсквал. За миг изпадна в ступор. После намери сили да извади служебния си пистолет от кобура на колана.
– Йорум?
Мариус продължи нататък, викайки стопанина по име. Държеше пистолета насочен напред. Все още никакъв отговор. Следващия труп намери в банята. Този път се наложи да си запуши устата с ръка, за да не повърне. От крана над ваната бликаше вода. Тя отдавна беше пълна до ръба и водата преливаше. Плискаше по плочките, стичаше се към решетката на сифона и се смесваше с кръвта. Гола жена – най-вероятно майката – лежеше в сгърчена поза на пода. Едната ѝ ръка и единият крак бяха отсечени. По-късно в експертизата от аутопсията щеше да пише, че са отсечени с брадва, с която на жената са нанесени множество удари. Първо, докато е лежала във ваната, а после – докато, в опит да се измъкне, е лазила по пода. Щяха да бъдат отбелязани и още уточнения: в началото жертвата се е опитвала да се отбранява с ръце и крака и по тази причина те целите са накълцани. Лицето ѝ е обезобразено до неузнаваемост, защото убиецът е натрошил черепа ѝ с брадвата.
Мариус Ларсен замалко да изпадне в пълно вцепенение, но с периферното си зрение улови слабо движение. Полускрита зад захвърлената в ъгъла завеса за баня, се очертаваше фигура. Мариус предпазливо повдигна завесата. Момче. Разчорлена коса, към десет-единайсетгодишно. Лежеше безжизнено и окървавено, но крайчето на завесата, залепнало над устата му, лекичко и ритмично се повдигаше. Мариус се наведе над детето, дръпна завесата, сграбчи вяло отпусната му ръка и потърси пулс. По ръцете и краката на малкия имаше порезни рани и одрасквания, тениската и боксерките му бяха опръскани с кръв. До главата му лежеше захвърлена брадва. Мариус напипа пулс и бързо се изправи.
В дневната трескаво затърси телефона и в паниката преобърна пълен пепелник. Пепелта се изсипа на пода. Свърза се с участъка. Вече бе преодолял вцепенението и можеше да даде адекватни разпореждания. Линейка. Няколко екипа на място. Тревога. От Йорум няма следа. Да тръгват веднага! Бързо! Затв<о*>ри. Първата му мисъл беше да се върне при детето в банята, но изведнъж се сети, че семейството има още едно дете – близначка на живото момче.
Мариус се огледа и тръгна към антрето и стълбите към горния етаж. Докато минаваше покрай кухнята и отворената врата към мазето, се закова на място. Погледът му спря върху вратата. Оттам се чу звук. Някакъв тропот или стържене. Заглъхна. Мариус пак си извади пистолета. Отвори широко вратата и предпазливо тръгна надолу по тесните стъпала. Най-сетне усети равен бетон под краката си. Изчака очите му да привикнат към мрака. Видя отворена врата в края на коридора. Изпита неясно колебание, сякаш интуицията му подсказваше да не отива по-нататък. Да изчака линейката и подкреплението. Мариус обаче се безпокоеше за момичето. Приближи се до вратата. Беше разбита. Изкъртената брава се търкаляше на пода. Мариус влезе в сумрачно помещение. През високо разположените зацапани прозорци се процеждаше съвсем оскъдна светлина. Въпреки това той мигом съзря телцето, спотаено под маса в ъгъла. Спусна се нататък, свали пистолета, наведе се и надникна под масата.
– Спокойно. Всичко свърши.
Не виждаше лицето на малката, а само, че тя се тресе и се притиска към ъгъла, без да го поглежда.
– Казвам се Мариус. Полицай съм. Ще ти помогна.
Момичето продължаваше да трепери от страх и изобщо не даваше вид да го е чуло. Мариус огледа пространството. Просветна му за какво е било използвано. У него се надигна отвращение. През вратата за съседното помещение забеляза разкривена дървена библиотека. При тази гледка Мариус забрави за момичето и прекрачи прага. Не можеше да ги преброи – толкова много бяха: човечета от кестени. Животни от кестени. Големи и малки, по детски невинни и зловещи, голяма част от тях – недовършени и уродливи. Мариус се взираше в тях – в тази армия от разнолики човечета – и фигурките по рафтовете го изпълваха със смут. В помещението влезе момчето.
Мариус си каза непременно да изиска криминалните експерти да се произнесат отвън ли е изкъртена бравата, или отвътре. За частица от секундата осъзна, че нещо страховито е изскочило от леговището си, както животните на Йорум често излизат от огражденията. Когато обаче се обърна към момчето, мислите му се разпръснаха като объркани облачета по небето. Брадвата се стовари върху главата му и пред очите му се спусна черна пелена.“
Ако този откъс ви е харесал, можете да поръчате „Кестеновия човек“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
