Страниците на сборника „Индийски приказки“ (изд. „Изток-Запад„, преводач и съставител: Венера Атанасова) ни канят на пътешествие в далечна и изпълнена с вълшебства страна. Не се притеснявайте, че може да се загубим, защото ще ни упътят не само хората, но и птиците, и животните – в Индия те говорят. Възможно е да срещнем страховити демони ракшаса или зли магьосници, ала винаги ще ни се притече на помощ някой добър индийски бог или доблестен син на раджа. А след премеждието ще ни поканят на пищната сватба на някоя прелестна принцеса.
Предлагаме ви откъс от една от приказките, включени в сборника.
Как синът на раджата спечелил принцеса Лабам
Раджата на една страна имал само един син, който всеки ден излизал на лов. Един ден неговата майка му казала:
– Можеш да ловуваш, където искаш в тези три посоки, но никога не трябва да ходиш в четвъртата.
Рани му дала този съвет, защото знаела, че ако се отправи в четвъртата посока, ще чуе за красивата принцеса Лабам и тогава ще напусне родителите си, за да търси принцесата.
Младият принц спазвал известно време съвета на майка си, но един ден, докато ловувал из позволените места, го заглождило любопитството защо майка му е забранила да ловува в четвъртата посока и се отправил натам. Стигнал до една джунгла, в която нямало друг дивеч освен папагали. Принцът стрелял по тях и изведнъж всичките птици панически излетели към небето освен една, която била техният водач, наричан Хираман.
Когато открил, че е останал сам, Хираман извикал на другите папагали:
– Не бягайте и не ме изоставяйте, защото ще се оплача на принцеса Лабам!
Като чули това, всички папагали долетели обратно при водача си, извинявайки се един през друг.
– Небеса, тези птици могат да говорят! – възкликнал изненадано принцът и ги попитал: – Коя е принцеса Лабам? Къде живее тя?
Но птиците му отвърнали само:
– Никога няма да успееш да стигнеш до страната на принцеса Лабам.
Принцът много се натъжил, че не успял да научи нищо повече, нарамил лъка си и поел по обратния път. Когато се прибрал у дома, се затворил в стаята си и в продължение на няколко дни не говорел с никого и не хапвал нищо, а само лежал като болен в леглото си.
Най-накрая казал на баща си и майка си:
– Трябва да видя каква е принцеса Лабам. Кажете ми къде е страната ѝ.
– Не знаем къде е – отговорили родителите му.
– Тогава ще тръгна да я търся – заявил принцът.
– Не заминавай – рекли умолително те, – не ни напускай. Ти си единственият ни син. Остани при нас. Никога няма да намериш принцеса Лабам.
– Трябва да опитам да я открия – казал принцът. – Може би боговете ще ми покажат пътя. Ако я намеря, ще се върна при вас, но може и да загина и тогава никога повече няма да ви видя. Въпреки това трябва да замина.
Нямало какво да правят родителите му и го пуснали, макар че дълго плакали при раздялата с него. Раджата му дал изискани дрехи, торба със златни мохури и прекрасен кон. Принцът си взел лъка, стрелите и други оръжия, защото можело да му потрябват. Готов за път, той яхнал коня си и се сбогувал с родителите си, а майка му подала малко сладки, увити в кърпа.
– Сине мой – рекла му тя, – когато огладнееш, хапни от тези сладки.
Дълго яздил принцът и накрая стигнал до eдна гора, в която имало езеро и дебели, клонести дървета. Изкъпал се в езерото и напоил коня си, после седнал под едно дърво. „Сега – казал си – ще хапна от сладките на мама, ще пийна малко вода и ще продължа пътя си.“
Разгърнал кърпата, в която били увити сладките, и извадил една, ала в нея намерил мравка. Извадил друга, но и в нея имало мравка. Сложил на земята двете сладки и си взел още една, после втора и трета, докато не извадил всичките и ги оставил на земята, защото във всяка от тях намерил мравка.
– Няма нищо – рекъл принцът, – нека да ги изядат мравките.
Тогава пред него излязъл мравешкият цар и казал:
– Млади принце, ти беше добър с нас. Ако някога изпаднеш в беда, помисли си за мен и аз и моите поданици веднага ще дойдем при теб.
Синът на раджата му благодарил, яхнал отново коня си и продължил пътя си. Дълго яздил, докато не стигнал до друга гора. Там до едно дърво видял тигър, който ревял страховито.
– Защо ревеш така? – попитал младежът.
– Рева, защото от дванайсет години имам трън в едната лапа и болката вече е нетърпима – отговорил тигърът.
– Аз мога да го извадя – казал синът на раджата, – но пък може би, когато ти олекне, ще ме разкъсаш.
– О, не – отговорил тигърът, – кълна се, че няма да те разкъсам. Направи ми тази добрина.
Тогава принцът извадил от джоба си малко ножче и с негова помощ измъкнал тръна от лапата на тигъра, но докато го правел, тигърът заревал толкова силно, че жена му го чула от другия край на гората и дотичала да види какво става. Тигърът я видял да идва и скрил принца в един гъсталак.
– Кой те нарани, та ревеш така силно? – попитала жена му.
– Никой не ме е наранил – отговорил тигърът, – даже напротив, синът на един раджа извади тръна от крака ми.
– Къде е той? Покажи ми го – рекла тигрицата.
– Ще го извикам, ако обещаеш, че няма да го разкъсаш – казал тигърът.
– Няма да го разкъсам, искам само да го видя – отговорила жена му. Тогава тигърът повикал принца и когато той излязъл от гъсталака, двата тигъра му изразили огромната си благодарност и го нагостили богато. Синът на раджата останал с тях три дни. Всеки ден той се грижел за лапата на тигъра, а на третия ден, като видял, че тя е почти напълно излекувана, се сбогувал с тигрите.
– Млади принце, ако някога изпаднеш в беда, помисли си за нас и ние веднага ще дойдем при теб – казали му те.
Синът на раджата потеглил отново на път и яздил, докато не стигнал до трета гора. Там срещнал четирима аскети, чийто учител бил умрял, оставяйки четири вълшебни предмета: килимче, което отнасяло всеки, който седнел на него, където той си пожелае, торба, която давала на притежателя си каквото поиска, каменна купа, която давала на собственика си толкова вода, колкото той пожелае, и тояга, която сразявала всеки враг на притежателя си, стига той да ѝ заповяда.
Четиримата аскети се карали люто и не можели да поделят предметите помежду си.
Как завършва приказката можете да прочетете в „Индийски приказки“. Бележките под линия не са включени в откъса.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
