„Меси. Уроци по стил“ (изд. „Ера“) от Жорди Пунти е смел, проницателен и вдъхновяващ портрет на може би най-добрия футболист на всички времена.
От самото начало в младежката формация на Барселона, тринайсетгодишният Лионел Меси демонстрира вродения си талант, който внушава страхопочитание към футбола. Талант, който с времето се разгръща в чиста поезия в играта.
Каталунският писател Жорди Пунти е вероятно най-страстният фен на Меси. Той изследва красотата, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща назад до почти митичната история на аржентинския младеж, когато светът все още е едно „безкрайно футболно игрище“. През стремглавия възход на терена, ожесточените битки и тежестта на славата, до пълното превземане на футболния свят. Пунти представя Лео Меси в различна светлина – вдъхновяваща и вълнуваща.
Прочетете откъс от биографията по-долу.
XXI век
Литературата и футболът нямат много допирни точки, но все пак си приличат в нещо: трудната задача да предскажеш точно кои писатели или играчи ще придадат облика на бъдещето. Погледнете поетичните антологии с обещаващи нови гласове или статиите, откриващи новите Набоков, Мерсе Родореда или Роберто Боланьо – обикновено десет години по-късно реалността е попарила този претоварен ентусиазъм. Същото се случва с футболните анализатори и търсачи на таланти – те всяка седмица откриват новия Кройф или Марадона, а аз съм сигурен, че има родители на деца от сегашните детски и юношески отбори на „Барса“, които смятат своите синове за бъдещите Шави, Пуйол или Валдес. (Трябва непременно да отбележа, поне досега не съм чувал някой сериозно да твърди, че е забелязал „новия Меси“. Може би защото той е толкова невероятно добър, че би било абсурдно да се предположи как някой би играл като него, а и във всеки случай трябва винаги да си спомняме ироничната забележка на Пикасо: „Благословени да са имитаторите ми, те ще повторят моите грешки“.)
Знаем също, че повечето литературни критици и футболни анализатори са култивирали зоркия си поглед посредством теоретични наблюдения и рядко са преуспявали лично в изкуството, което изучават така отдадено. Мачлетата „фланелки срещу голи до кръста“ или случайно стихче за пенсионирането на колега не се броят. Все пак от време на време се среща някой изключителен интелект с личен опит, осмеляващ се да направи предсказание, което се сбъдва. Мисля си например за великия Хеленио Херера, наричан Магьосника, противоречив мит, психолог на съблекалнята и визионер на модерния футбол. През 1979 г., когато Марадона е на деветнайсет и започва да блести за „Архентинос Хуниорс“, но още не е спечелил нищо, треньорът Х. Х. дава интервю на спортното списание „Ел Графико“, в което го питат какъв ще бъде футболистът на бъдещето. Треньорът отговаря: „Футболистът на XXI век ще бъде в голяма степен като Марадона. Нисък, но много атлетичен, притежаващ магията, присъща на компютрите и Марадона“. Той няма как да го знае тогава, но всъщност е описал Меси.
Пет години по-късно, през 1984 г., малко преди да умре, писателят Итало Калвино пише поредица лекции, които планира да изнесе в Харвардския университет, публикувани на английски със заглавие „Шест предложения за следващото хилядолетие“. Калвино откроява пет качества, които според него ще определят изкуството и литературата през XXI век, и които творците и критиците трябва да вземат предвид: лекота, бързина, точност, нагледност и множественост. Доста неочаквано, но сякаш той също говори за Лео Меси.
Лекота
Калвино се застъпва за и изисква от творците поредица от качества, които Меси проявява с онази смесица от прозорливост и интуиция, с талант и опит, притежавани само от най-добрите футболисти. Меси е лек още като дете, всъщност дори прекалено, а лечението с хормони на растежа му осигурява точно онази тежест, която му е необходима. Нещо повече, тази физическа лекота става и мисловна – или духовна, ако предпочитате – докато годините минават и той се радва на такъв успех. Калвино открива всичко това у своя герой Персей, „който лети с крилати сандали“, и вдъхновен от неговия образ, припомня редица писатели, създаващи подобно усещане за лекота – от Лукреций, който сякаш се опитва „да не позволи тежестта на материята да ни премаже“, до Шекспир, чийто Просперо казва „направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот“. Струва ми се, че всички тези позовавания се отразяват в лекотата, с която Меси се промушва между защитниците, сякаш стъпалата му не докосват земята. А ако трябва да избера момент, който илюстрира най-добре неговата лекота, това ще бъде голът, вкаран от него във финала на Шампионската лига в Рим, срещу „Манчестър Юнайтед“, на 27 май 2009 г. Шави овладя топката вдясно при централната линия, напредна, погледна на кого да подаде и видя как Меси се устремява между двама защитници на границата на наказателното поле. Тази дълбока позиция подсказваше, че той очаква центриране, а Шави реагира моментално и изпрати бърз точен пас към наказателното поле. Меси спринтира и внезапно скочи, издигна се над защитника (Фърдинанд, висок 1,89 м) и се задържа във въздуха за мига, необходим да удари топката с глава и да я изпрати над вратаря (Ван дер Сар, висок 1,97 м). Тялото му се изви назад, за да се получи по-добър контакт с центрирането и ако не беше фактът, че ударът му с глава бе толкова точен, че изпрати топката над вратаря – и това бе гол, възможно най-земното нещо на света – бихте казали, че Меси се е издигнал в небето като балон с хелий, лек и безтегловен.
Бързина
Според Итало Калвино бързината е преди всичко „съотношение между физическа и мисловна скорост“. В същото време бързината изисква и умението да направиш пауза, да знаеш кога да спреш за момент, за да постигнеш ефективност на скоростта. Като цитира история от „Декамерон“ на Бокачо, Калвино отбелязва дори, че „правилният стил изисква готовност да се адаптираш, пъргавина на изразяването и мисълта“. Понякога бързината на Меси е повече илюзия. Той не е най-бързият играч, нито пробягва най-много по време на мач, но със сигурност е сред най-добрите, когато става дума да адаптира темпото си към онова, което иска да постигне. Нещо повече, той е един от най-повратливите с топка в краката, а когато се освобождава от нея, никога не се помайва, а я праща на най-правилното място. Мозъкът му работи толкова бързо, че това често изглежда рефлекторно действие, инстинктивен, неизбежен жест, ето защо той рядко се бави фриволно. Когато дриблира например, ако е необходима една крачка, той никога няма да направи две (критичен намек за бароковите интерлюдии на Кристиано Роналдо).
Има много примери как тази бързина се проявява в играта му, но любимият ми е голът, който вкара на 30 май 2015 г., на финала за Купата на Краля срещу „Атлетик“ (Билбао), един от най-красивите му голове въобще. Хищническият му инстинкт в мига, в който надушва шанс да вкара, танцуващите му крака, докато се провира за секунда между трима противници, паузите му, за да избере пътя си към вратата и мигновения изстрел, щом зърва пролука – всичко се съчетава, за да се роди вълшебен гол.
Заради тази красота и трансцендентност го поставят сред десетте най-хубави гола за всички времена. Всекидневникът „Спорт“ анализира епизода научно и написа, че той продължава 11,4 секунди, а Меси пробягва 55 метра и шутира с невероятна точност в единствения възможен момент. Ако беше насочил топката 1,5 милиметра по-наляво или по-надясно, или вратарят щеше да я хване, или щеше да се удари в гредата…
Точност
….тъй че бързината е още по-ефективна, когато е придружена с точност. Наистина, в този случай Калвино подчертава, че творецът трябва да залага на „ярките, запомнящи се образи“ и на „възможно най-точния език“ срещу „ужасната напаст“, каквато представлява небрежното, неясно, зле замислено писане. Точността, с която играе Меси, също представлява предизвикателство и трябва да служи за пример срещу фоновия шум, който замърсява футбола: нарушенията, протаканията на времето, симулативните падания, грубата защита и егоизмът на нападателите. Меси никога не пада умишлено в наказателното поле, никога не се изкушава от театрални избухвания и не прибягва до излишни трикове, за да разкрасява играта си. Съответно той не харесва треньори, които спекулират за резултатите, или своеволните рефери, които нямат ясни критерии за нарушенията или окуражават симулациите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
