„Да спасиш Сън“ (изд. „Асеневци“) е първият фентъзи роман на младата авторка Цветина Цолова. Лятото на Ермена е протяжно и скучно, но когато започва да сънува отново и отново един и същ сън, тя изведнъж се озовава насред вълнуващо приключение. В повтарящия се сън Ермена попада в къща с безкрайна градина, която има стопанин с амнезия. Кой е той и сън ли е наистина? Двамата започват да разследват, като ключовете за разкриването на мистерията се оказват на най-неочакваните места. Машина за облаци, чудовища, китара – и някъде в небето един процеп, който бавно се затваря.
Прочетете откъс от романа при нас.
Оставих дневника на нощното шкафче и седнах на леглото.
– Хей! Събуди се!
Тоя явно беше от дълбоко спящите. Трябваше да го хвана за рамото и да го разтръскам.
– Ей, сън! Събуждай се веднага!
Той изведнъж отвори широко очи и подскочи като ужилен.
– Господи боже!!! – извика и ме шибна с една възглавница.
Точно щях и аз едно хубаво да му отвърна и той най-накрая взе, че ме разпозна.
– Ама това сте вие! – зяпна.
– Да, аз съм! Може да не ме удряш повече!
– Какво правите тук?!
– Еми какво да правя? Сънувам си.
– А, да…
Настана тишина. Той се надигна и седна в леглото.
– Мислех, че няма да се върнете.
– Аз също, ама тоя път дойдох по малко странен начин. От гората.
Той за кой ли път се ококори.
– От гората?! Посред нощ!? Видяхте ли нещо?
– Оо, да… Чух също.
Той потръпна.
– Не знам как сте се измъкнали… Сигурно сте тичали бързо. Е, тук сме в безопасност поне!
Това щеше да го фрапира, но нямаше как.
– Смятам да се върна в гората. И ти ще дойдеш с мен.
Човекът примига неразбиращо.
– Моля? Как така?
– Трябва да отидем в гората. Там има някой. Не знам дали са хора или някакви същества, но трябва да ги намерим.
Признавам му на тоя, че бързо преминаваше от едно настроение в друго. Лицето му стана студено и решително.
– Вие сте луда! Никъде няма да ходим!
– О, ще отидем, и още как! Тези неща в гората са единствения шанс да научиш нещо за това място! Или предпочиташ просто да се предадеш и утре да се удавиш в езерото?
Лицето му почервеня от възмущение.
– Чели сте дневника ми!
– Ами ако искаш да знаеш, дневниците не се оставят, където всеки може да ги прочете! Ставай сега и си облечи нещо топло, че има мъгла навън!
– Никъде няма да ходя! В гората ще ни убият!
– Нали искаш да умреш! Поне дай да е в опит да разберем нещо!
Очевидно го бях ядосала много. Юмруците му бяха свити, а очите му горяха разярено. И спря да говори на вие.
– О, много ти е лесно на теб! Просто цъфваш, когато си искаш, и си правиш каквото ти скимне! Ако нещо се случи в гората, ти просто ще се събудиш и ще ме зарежеш! И не е като да има опасност за твоя живот! За тебе всичко е просто някакво забавление!
Нямаше да търпя някакви измислени хора да ми крещят в лицето и то когато се опитвах да им помогна.
– Хубаво, стой си тук, щом те е страх! Аз отивам! Приятна безкрайност, затворен в това място!
Демонстративно му взех едно от одеялата и излязох, тръшкайки вратата.
Навън беше станало още по-студено, а мъглата се бе сгъстила. Загърнах се добре в одеалото и решително тръгнах към гората.
Как смееше да ми държи такъв тон?! Трябваше да е благодарен, че изобщо бях благоволила да му обърна внимание! Хората от сънищата бяха толкова нагли!
В началото вървях настървено и смело, но малко по малко студът и гъстият мрак уталожиха гнева ми. Вече бях навлязла доста дълбоко в гората, когато осъзнах нещо.
Защо не излизах обратно в градината? Нали гората беше магическа и все ни връщаше обратно?
Огледах се. Този път дърветата не бяха еднакви и гората имаше напълно реален вид. Какво точно ставаше вечер? Изведнъж онази зловеща песен се разнесе отново. И беше много, много близо.
Тогава, когато най-накрая я чух отчетливо, разбрах, че мъжът беше прав. Беше ужасяваща. Не знам дали щях да имам смелостта да продължа напред, или не, но нямах възможност да разбера, защото точно тогава нещо ме хвана за краката, светът се завъртя около мен, ударих се силно някъде и изгубих съзнание.
