Повече от две хиляди години след смъртта си Юлий Цезар остава една от най-великите фигури в историята. Успехите, които носи на Рим, оформят поколенията през вековете след него и името му се превръща в синоним на „император“. „Юлий Цезар“ от Филип Фрийман (изд. „Прозорец“, преводач: Елена Кодинова) е завладяваща биография, която представя римския император във всичките му измерения и противоречия. Със забележителна яснота и краткост авторът ни разказва как Цезар е господствал над един нов, мощен Рим, предначертавайки съдбата му през вековете.
Прочетете откъс от книгата при нас.
11
ПОМПЕЙ
Ако съдбата не прави каквото искаш, понякога трябва да ѝ помогнеш.
Цезар
Докато през 49 г. пр.Хр. Цезар се бие в Италия, Галия и Испания, Помпей използва времето, за да събере огромна международна войска в Гърция. Такова събиране на воини от народите на Средиземноморието, че и по-далеч, не е виждано от времето на Александър Велики.
Помпей властва в морето с флот от шестстотин кораба, взети от Мала Азия, гръцките острови, Сирия и Африка, сред които са и седемдесет от Египет, изпрате-ни от Клеопатра. Всички те са поставени под командването на дългогодишния враг и някогашен колега консул на Цезар – Бибул. Армията на Помпей на сушата се състои от пет пълни легиона от римски граждани от Италия, три от Мала Азия и един легион от обрулени в битки ветерани от Крит и Македония. Освен с тези ре-довни войски той разполага и с помощна пехота от Гърция, Мала Азия, Сирия и Африка. Владетели съюзници му предоставят келтски воини от Галатия и мъже от Армения отвъд Ефрат. В редиците на Помпей има евреи, араби, гали, германи, финикийци и египтяни, както и няколко хиляди стрелци и прашкари от Крит. Кавалерията му наброява невероятните седем хиляди души. И накрая Метел Сципион води два допълнителни легиона от Сирия, които да се присъединят към Помпей в Гърция. Помпей е педантичен организатор и е събрал много провизии и пари от цялото Източно Средиземноморие. Планът му е да разквартирува армията си за зимата на адриатическия бряг край Дирахиум срещу Италия и да започне инвазията веднага щом спокойното пролетно море направи плаването възможно.
Цезар от своя страна е начело на страховита, но значително по-малка армия с може би хиляда души кавалерия, когато пристига в пристанището Брундизиум. Хората му са изтощени от безкрайния поход и многобройните битки през последните няколко месеца. Техните запаси са почти на свършване и заплащането им в най-добрия случай е спорадично. И за да стане още по-лошо, студеното зимно време в тока на италийския ботуш скоро разболява цялата армия. Цезар също така е горчиво разочарован, когато разбира, че интендантите му не са успели да съберат достатъчно кораби, за да транспортират цялата му армия до Гърция. Единстве-ната му надежда за победа в тази война е била да откара войската си в Гърция и да удари Помпей рано през пролетта, преди вражеските сили да прекосят в Италия. Но сега трябва да изчака зимните месеци в Брундизиум заедно със своята уморена, болна и гладна армия. От другата страна на Адриатическо море хората на Помпей се греят край огньовете и са добре нахранени, а командирите им и поддръжниците им оптимати чакат пролетта, когато ще отплават към Италия и ще унищожат Цезар.
Изправен пред тази ужасна ситуация, Цезар не изневерява на себе си и върши нещо напълно неочаквано. Никой не плава през бурното Средиземно море през зимата, особено с армия, но той решава да натовари колкото може повече мъже на корабите, с които разполага, и да тръгне незабавно за Гърция. Бибул и флотът му изобщо не предполагат, че Цезар ще поеме риска да транспортира войската си посред зима особено като знаят, че той няма достатъчно кораби, с които да прекара всичките си легиони наведнъж. Цезар бързо събира хората си и им разказва своя план. Призовава ги да оставят всичко, което не им е необходимо, включително робите и багажа си. Верните му воини бурно одобряват и настояват генералът им да последва своята съдба. Така на 4 януари 48 г. пр.Хр. – малко по-малко от година след прекосяването на Рубикон – Цезар натъпква седем легиона в корабите и излиза в Адриатическо море.
Като по чудо всички воини на Цезар слизат невредими на изолиран отрязък от гръцкия бряг на следващия ден, необезпокоявани от бури и незабелязани от вражеския флот. Помпей все още е на поход към Дирахиум с основната си войска, затова Цезар се възползва от възможността да завземе множеството малки селища на юг от града. Самият Дирахиум се намира в западния край на Виа Егнация, основния римски път през Балканите до Егейско море. Когато Помпей чува, че Цезар наистина е акостирал в Гърция и е на път към стратегическото пристанище, се втурва към Дирахиум с армията си. Въпреки легендарната скорост на Цезар Помпей отново успява да го изпревари.
Двете армии строят лагери от двете страни на реката южно от Дирахиум и чакат противникът да реагира пръв. Помпей винаги е бил предпазлив и устоява на натиска на оптиматите да нападне веднага Цезар, предпочита да изтощи по-малките вражески сили. Цезар пък знае, че дори храбростта няма да му помогне да победи, ако атакува Помпей с армията, с която разполага. Затова праща корабите обратно в Брундизиум, за да докарат и останалите легиони, преди да се хвърли в битка. А Библус очаква точно това. Той блокира километри от брега и в двете посоки и продължава внимателно да наблюдава западния хоризонт. Когато легатът на Цезар в Брундизиум се опитва да изпрати останалите войски по море, е принуден да се върне в Италия, за да избегне унищожение. Един нещастен съд, който се опитва да стигне до гръцкия бряг, е пленен от Бибул, който го изгаря и избива всички на борда му, дори младите момчета, като предупреждение към всеки, който помисли да го последва. Бибул полага толкова много усилия да не пусне никакво подкрепление до своя враг, че изтощението го побеждава и той умира на брега на Гърция. Въпреки че го следва по петите от десетилетия, Цезар му отдава дължимото за вярната му служба на Помпей и каузата на оптиматите.
Цезар няма никаква надежда за военна победа, докато не се събере с цялата си армия, затова решава да опита отново с дипломация. Главният военен инженер на Помпей, Луций Вибулий Руф, е пленен и освободен в Корфиниум преди много месеци, след това отново е пленен от Цезар в Испания. Вместо да го екзекутира, Цезар решава, че той ще му е полезен пратеник и праща Вибулий във вражеския лагер с послание за Помпей. „Крайно време е – пише Цезар – да оставим настрани гнева си и да свалим оръжията на войната. Ти загуби Италия и Испания, а аз понесох пора-жение в Африка и Илирик. Нека спестим на Република-та нови страдания и да позволим на Сената и народа на Рим да разреши въпроса, вместо армиите ни на бойното поле.“
Това е пресметливо предложение от страна на Цезар, тъй като той може само да спечели, ако Помпей се съгласи. Римският народ не иска нищо друго освен двете страни да спрат да воюват. Тъй като Цезар контролира Рим и магистратските длъжности, може да се възползва от това желание за мир и да прокара дневния си ред. Без армия зад себе си Катон и съюзниците му ще бъдат принудени да се подчинят и да присъдят победата на Цезар. Когато Вибулий най-накрая стига щаба на Помпей, за да му представи предложението на Цезар, Помпей директно заявява:
Какъв е смисълът на живота ми и на гражданството ми, ако ги оставя на милостта на Цезар?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
