„Хубави неща“ от Джанел Браун (изд. „Intense“, преводач: Тодор Кенов) описва две блестящи, наранени от живота жени, които се опитват да оцелеят в най-голямата игра на измама и разрушение, в която някога ще им се наложи да участват.
Преди години Нина се поддава на идеята, че дипломата ѝ по свободни изкуства ще ѝ осигури удовлетворяваща кариера. Когато тази мечта се сгромолясва, тя започва да краде от богати деца в Лос Анджелис заедно с хитрия си ирландски любовник, Лаклан. Нина е учила занаята от най-добрите: майка ѝ е истинска майсторка на измамите, която се блъска, за да осигури на дъщеря си прилично детство въпреки белязания от непрестанно местене живот, който двете водят. Но когато майка ѝ се разболява, Нина рискува всичко, за да ѝ помогне, дори това да означава да участва в най-дръзката и опасна измама досега.
Прочетете откъс от романа при нас.
Нощният клуб е храм, посветен на свещеното преклонение пред удоволствието. Никой не съди никого сред тези стени: тук няма да намерите популисти, демонстранти, дребни душици, които може да развалят веселието. (Кадифените въжета отпред стоят като стражи срещу всичко това.) Вместо тях има момичета в кожи и дизайнерски копринени тоалети, които се носят плавно, нагиздени като екзотични птици, и мъже с инкрустирани в зъбите диаманти. Има фойерверки, които избухват от бутилки с водка за хиляда долара. Има мрамор, кожа и месинг, излъскан до блясък, докато заприлича на злато.
Диджеят пуска басов бийт. Танцуващите надават одобрителни викове. Те вдигат телефоните си нагоре, пригласят и щракат, защото, ако това е църква, то социалните медии са тяхното Свето писание и този мъничък екран е начинът, по който обожествяват себе си.
Те са тук: онзи един процент. Младите и свръхбогатите. Деца на милиардери, милионерски милениали, прочути в Инстаграм. „Инфлуенсъри“. Те имат всичко и искат целият свят да го знае. Хубави неща, толкова много хубави неща в света и ние получаваме всички, говори всяка тяхна снимка в Инстаграм. Пожелайте си този живот, защото той е най-добрият и ние сме #благословени. И там, сред присъстващите, има една жена. Тя танцува енергично на място, където светлината пада точно върху нея и проблясва по кожата й. По влажното й лице блестят капчици пот; лъскавата й коса се мята край лицето, докато извива тяло в такт с тежкия ритъм. Сервитьорките, обслужващи масите за ВИП гости, трябва да лавират край нея, тъй като има опасност искрящите фойерверки да подпалят косата на жената. Поредната купонджйка от Ел Ей, която иска да се забавлява. Като се вгледате по-внимателно обаче, ще забележите, че погледът на тъмните й полупритворени очи е остър и зорък. Тя наблюдава един конкретен човек, мъж, седнал на масата на няколко крачки от нея. Мъжът е пиян. Той седи отпуснат небрежно в сепаре с група приятели – с гелосани коси, кожени якета, слънчеви очила „Гучи“ през нощта; двайсет и няколко годишни младежи, които се опитват да надвикат музиката на развален английски и гръмко се присмиват на жените, които минават край тях. От време на време мъжът навежда лице към масата, за да смръкне линия кокаин, като се разминава на косъм с флотилията чаши, отрупали плота й. Щом зазвучава песен на Джей Зи, мъжът се изправя на мястото си, разклаща огромна бутилка шампанско – рядка голяма бутилка „Кристал“ – и започва да пръска с нея над главите на тълпата. Момичетата се разпищяват, когато пенливата течност за 50 000 долара съсипва роклите им, а обувките им с високи токчета се хлъзгат по мокрия под. Мъжът се разсмива толкова силно, че едва не пада.
Една от сервитьорките домъква нова бутилка шампанско и докато я слага на масата, мъжът пъха ръка под полата й, сякаш е купил и нея заедно с бутилката. Сервитьорката пребледнява, но се бои да го отблъсне, за да не загуби бакшиша, който обещава да бъде внушителен: най-малкото покриващ месечния й наем. Тя вдига безпомощно очи и погледът й среща този на тъмнокосата жена, която все още танцува на няколко крачки от масата. И това е моментът, в който жената пристъпва към действие. Тя поема, танцувайки, към мъжа и в един миг – опа! – се спъва и пада право върху него, като измества ръката му от чатала на момичето. Сервитьорката, благодарна, бързо се отдалечава. Мъжът започва да сипе ругатни на руски, докато най-сетне очите му се фокусират достатъчно, за да забележи неочаквания късмет, който се е озовал в скута му. Защото жената е хубавица – тъй като всички жени тук трябва да изглеждат както трябва, за да минат безпрепятствено през охраната на входа – мургава и слаба, може би с намек за нещо испанско или латиноамериканско? Не е най-сексапилното момиче в клуба, не е най-ефектното, но е облечено добре, а полата й е предизвикателно къса. И най-важното: дори не трепва, когато мъжът веднага насочва вниманието си към нея; изобщо не реагира на властната ръка върху бедрото й, нито на киселия дъх в ухото й. Напротив, тя сяда при него и приятелите му, оставя го да й налее шампанско и отпива бавно, докато мъжът обръща още половин дузина питиета. На масата идват и си отиват жени; тя остава. Усмихвайки се, флиртувайки, изчаквайки момента, докато вниманието на всички мъже е привлечено от появата на една баскетболна звезда, любимец на таблоидите, който се настанява през няколко маси от тях; тогава тя бързо и мълчешком изсипва съдържанието на прозрачно флаконче с безцветна течност в питието на мъжа. Минават няколко минути, докато той довърши питието си. Оттласква се от масата, като се мъчи да се изправи. Точно в този момент тя се накланя към него и го целува, затворила очи, за да отблъсне отвращението си, когато езикът му – дебел и лигав като плужек – среща нейния. Приятелите му се пулят и ръсят подигравателно мръсотии на руски. Когато й става съвсем противно, тя се отдръпва и прошепва нещо в ухото му, после се изправя и го дръпва за ръката. След няколко минути те крачат към изхода на клуба, където един от служителите застава мирно и извиква да докарат банановожълто „Бугати“. Мъжът обаче се чувства зле, готов всеки момент да припадне; от шампанското или кокаина, не е сигурен от кое, но не намира сили да се противопостави, когато жената издърпва ключовете от ръката му и се настанява зад волана. Преди да припадне на седалката до нея, той успява да й каже адрес в Холивуд Хилс. Жената внимателно лавира с бугатито през улиците на Западен Холивуд, край осветените билборди на магазините за слънчеви очила и дамски чанти от телешка кожа и сградите с петнайсетметрови реклами на номиниран за награда „Еми“ телевизионен сериал. Тя избира по-тихите лъкатушни пътища, които водят към Мълхоланд, като през цялото време толкова силно стиска волана, че кокалчетата на пръстите й са побелели. Когато най-сетне стигат до портата на къщата му, тя се пресяга и силно го ощипва по бузата, събуждайки го рязко, за да й каже кода за влизане. Портата се разтваря назад и разкрива чудовищно модернистично творение със стъклени стени, огромна прозрачна клетка за птици, надвиснала над града.
Необходими са не малко усилия да придума мъжа да се измъкне от седалката и се налага жената да го крепи прав, докато вървят към вратата. Тя забелязва охранителната камера и се дръпва извън обхвата й, после запаметява числата, които мъжът натиска върху електронната ключалка на вратата. Щом тя се отваря, двойката е посрещната от писъка на алармената система срещу кражби. Мъжът я изключва непохватно от клавиатурата, докато жената внимателно наблюдава. Вътре къщата е студена като музей и също толкова уютна. Очевидно мъжът е наредил на интериорния дизайнер „колкото повече, толкова повече“ и той е изпразнил съдържанието на каталога на „Сотбис“ в тези стаи. Всичко е направено от кожа, злато и стъкло, мебелите с размери на малки автомобили са разположени под големи полилеи, а стените са отрупани с произведения на изкуството. Токчетата на жената потракват по мраморния под, излъскан до огледален блясък. Светлините на Лос Анджелис блещукат и пулсират през прозорците: животът на обикновените хора долу пред погледа на този мъж, увиснал в небето тук, в безопасност от всичко наоколо. Мъжът е готов отново да заспи, докато жената почти го влачи през огромния дом, търсейки спалнята му. Намира я след като изкачва няколко стъпала, студен бял мавзолей с кожи от зебра по пода и чинчила по възглавниците, с изглед към осветен басейн, който сияе като извънземен маяк в нощта. Тя го завлича до леглото и го стоварва върху намачканите чаршафи миг преди той да се претърколи и да повърне. Жената отскача назад, за да не попадне мръсотията по сандалите й, вперила хладен поглед в мъжа. След като той припада отново, тя се вмъква в банята и трескаво търка езика си с паста за зъби. Не може да прогони вкуса му от устата си. Потръпва, оглежда се внимателно в огледалото, поема дълбоко дъх.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
