„Това, което посееш“ от Микаел Юрт и Ханс Русенфелт (изд. „Ера“, преводач: Анелия Петрунова) е седми роман с участието на психолога Себастиан Бергман. Динамична, богата на плътни колоритни образи и със силни социални послания, поредицата разчупва клишетата в жанра и постига внушителен международен успех.
Три убийства в рамките на броени дни разтърсват жителите на Карлсхамн. Ваня Литнер и колегите ѝ трябва да заловят снайпериста преди да покоси следващата си мишена. Но липсват улики, свидетели и ясна връзка между жертвите.
Себастиан Бергман вече води по-спокоен живот. Но следващият му клиент преобръща всичко като го връща към болезнените спомени от цунамито през 2004-та, когато Бергман е загубил семейството си. Той никога не е спирал да убива след онзи случай в Упсала. Но сега, когато му предстои да стане баща, взима решение. Няма да убива повече. Ала от миналото не може да се избяга толкова лесно.
Предлагаме ви откъс от криминалния трилър.
Нервност! Беше непривично за нея.
Комбинацията от твърда увереност в собствените сили и желанието винаги да е най-добра, ѝ помогна да потиска евентуалните притеснения през годините. Но сега беше в компанията на Криста Кюльонен, гледаше как председателят на общинския съвет приветства всички с добре дошли на тази набързо организирана пресконференция по повод фаталните изстрели през последната седмица и усещаше непознато пърхане в корема, което разпознаваше именно като нервност.
„Какво да правим?“ – беше попитал Йорансон, когато Ваня го покани да седне на един от столовете в офиса малко по-рано и двамата отхвърлиха предложението на Сара за кафе.
– Какво да правим с какво? – попита Ваня и седна на ръба на бюрото.
– С всичко – Йорансон разтвори ръце. – С цялото това положение! Да наложим ли вечерен час, да затворим ли училищата, магазините и работните места, какво да правим?
Ваня се вгледа малко по-съсредоточено в него. Очевидно е разтревожен. Дори ѝ се стори, че по челото му бяха избили ситни капчици пот, но трудно можеше да се прецени дали е уплашен от самите убийства, или усеща политическия натиск, необходимостта да се прояви като силен лидер в трудни времена, и се тревожеше за последствията, ако не успее. В края на краищата следващата година щеше да има избори.
– Това не го решаваме ние – каза Ваня спокойно.
– Но сигурно можете да дадете някаква препоръка, какво смятате, че е най-добре да се направи?Ваня се опита да прецени дали я пита от загриженост за населението, или за да има кого да обвини, ако сгреши с евентуалните мерки, или ако не дадат желания ефект. Благодарение на Криста по улиците вече имаше повече униформени полицаи, а на площада бяха разположили полицейски микробус, така че жителите на града да могат да задават въпросите си и да споделят тревогите си. Винаги е добре полицията да бъде видима, въпреки че присъствието на полицаите вероятно няма да уплаши стрелеца, защото имаха числено превъзходство, но не можеха да бъдат навсякъде.Следователно какво е най-добре да се направи според нея? Вечерен час щеше да е от полза, разбира се – ако по улиците няма по кого да се стреля, няма да има повече жертви, но вероятно не беше практически възможно. Дори когато пандемията от коронавируса беше в разгара си, властите не бяха успели да наложат пълно затваряне, а само препоръки. Правото на свободно придвижване беше защитено от конституцията, а Ваня предположи, че не съществува общински нормативен акт с по-голяма тежест от нея. Решението какво да се предприеме в Карлсхамн, трябваше да вземе човекът, който седи пред нея, и колегите му в общината. Това, което тя може да направи, беше да им предостави колкото е възможно повече информация. Това беше лесно.
Не разполагаха с никаква информация. Не знаеха нищо.
– Към настоящия момент не разполагаме с никакви улики, нямаме заподозрени, а и нищо не говори, че извършителят е приключил и смята да спре да убива.
– А нещо говори ли, че смята да продължи?
– Не – отговори Ваня и поклати глава, – никой не е поел отговорността, нито пък е казал, че смята да продължи да убива, но опитът ни с този вид престъпления показва, че съществува вероятност да продължи.
Не това искаше да чуе Йорансон, забеляза Ваня, нито пък тя искаше да го каже. Да не знае нищо, да се лута в тъмното, да е принудена да гадае, да се надява… Беше ужасно.
– Не сте открили никаква връзка? Ако жертвите са избрани съвсем произволно, значи всеки жител на града е потенциална следваща жертва?
Ваня се замисли, трябва ли да му разкрие предположенията си – единствената връзка между жертвите, за която всъщност знаеха? Реши да не го прави. Нямаше значение за сигурността на жителите, а и дори не е сигурно, че са на прав път.
– Не, нямаме мотив – каза и поклати умислено глава. – Все още не, работим по въпроса.
– Нещо друго, което трябва да знам?
– Не, уви. Иска ми се да бяхме постигнали по-голям напредък, но това е положението.
Йорансон явно се задоволи с чутото, плесна с длани по бедрата си, за да покаже, че разговорът е приключил, и се изправи. Ваня също стана и го изпрати до вратата. Йорансон се спря точно на прага и се обърна към нея.
– Смятам да свикам пресконференция – каза с решително кимване, сякаш за да убеди себе си, че това е правилното решение.
– Защо?
– За да могат съгражданите ни да видят, че сътрудничим на полицията, да научат какви мерки предприемаме, а също и че сте тук и приемаме това с цялата възможна сериозност.
– Някой съмнява ли се в това?
– Би било добре също така, ако можем да опровергаем определени слухове, които се разпространяват в социалните мрежи.
Да кажем в 18 ч? – попита Йорансон с тон, който не допускаше възражения.
– Разбира се – кимна Ваня с пълното съзнание, че това е част от новата ѝ длъжност и че все някой път трябваше да бъде първият път.Освен това идеята не беше лоша. Доколкото успя да разбере от материалите по разследването и доколкото полицаите, които патрулираха в града, споделяха, третото убийство промени коренно усещането и атмосферата в Карлсхамн. Сега лесно можеше да се предположи, че ще има ново убийство, може би дори няколко. Извънредно краткият интервал между убийствата правеше ужаса на хората още поосезаем и по-остър. За разлика от престъпленията на Човека с лазера и Петер Мангс, между които понякога минаваха няколко месеца, действията на този снайперист създаваха впечатлението, че същото може да се случи на всеки във всеки момент. Да се появи пред журналистите, да ги информира, да отговори на няколко въпроса – дори и само за да каже, че не могат да отговорят – това не беше толкова лоша идея, прецени Ваня. Погледна часовника на стената в залата на приземния етаж на участъка, която Криста каза, че ще използват за пресконференцията. Временно бяха наредени четири реда столове и на тях седяха повече хора, отколкото можеше да предположи. От местната преса, разбира се, но и двата вечерни вестника, и големите ежедневници бяха изпратили хора, за да отразят новината на място. Освен това имаше поне три камери, а на масата, на която беше помолена да седне, се виждаха микрофони с емблемата на Шведската телевизия, Шведското радио, ТV4 и Телеграфната агенция. Торкел винаги предпочиташе да остане седнал, когато дава пресконференции, така му се струваше по-естествено, напрежението беше по-малко и беше по-лесно да излъчва известно спокойствие и увереност. Ваня искаше да създаде собствен почерк в ръководството на „Риксмурд“, но в този случай си заслужаваше да копира Торкел. Беше нервна. Беше непривично. Часовникът на стената показваше 18,06 ч, а Йорансон вече я представяше. Очевидно не смяташе сам да свърши повечето работа. А и защо ли? Тя е тази, от която се очаква да разполага с отговорите, да разреши случая, да сложи край на кошмара. Ваня се прокашля леко, докато вървеше към масата с единствения стол. В залата беше съвсем тихо, когато го издърпа и седна. Отново се прокашля, съжали, че не е помолила за чаша вода, и огледа събралите се журналисти, двама ѝ се сториха познати, но не беше сигурна. Винаги досега бе седяла най-отзад на пресконференциите, доколкото изобщо присъстваше. Най-напред се представи, каза откъде е, а също, че бяха повикали „Риксмурд“ в Карлсхамн след второто убийство. Докладва какво знаеха към настоящия момент. Ставаше въпрос за снайперист, който използва оръжие с куршуми с калибър 6,5х55 мм. Тоест – вероятно най-обикновена ловна пушка.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
