В дебютната си стихосбирка „Кънтя като мълчание“ Веселин Веселинов е постигнал един задълбочен поглед върху екзистенцията. Неговият писмовен контур отдава почит на вездесъщия литературен канон, но и прокарва своите си линии в съвременната ни поетична среда. Многообемността и разслойността на неговите интереси ни потапят в темите за вярата, бездетието, изтреблението, лудостта, изкуството, крясъците на плътта, срещата със стихиите и др. – гаранция за зрял и осмислен дебют, с необходимата творческа искра и инвенция.
Предлагаме ви две стихотворения, включени в книгата.
МИРИШЕШ НА РИДАЕЩ ДЪЖД
върху липата
деликатните детайли
на движенията ти
си играят
със сърцето ми
със небцето
и със порите
до завършеност ме мамят
и чудато ме спохождат
всеки път
като слънчева петниста светлина
през прозорец сив нахлула
и вселила се във мислите ми
надчовешки
съзидателно
каскадно
та се чувствам
толкова удобно
във съня
във ръцете ти
в смъртта
и в утопиите
дето ми извая
от плисирани вълни
от шербет в извивките ти
от познатото ухание на дъжд
по липата пред дома ми
******
ПЕТ ОТ СЕДЕМ
При всяка извивка неволна
на моя стремителен път
пресрещаш ме хищно-разголена
с цветята на своята плът…
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност
(енигма
греховна)
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливия,
гневливия
и даже завистливия,
но нивга горделивия
или ленивия…
