„Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят“ от д-р Мариан Дж. Легато (изд. „AMG Publishing“, преводач: Марина Станева) ще ви помогне да разберете и дори „да мислите“ като противоположния пол и ще ви позволи неимоверно много да подобрите личните си и професионални отношения.
Мъжете и жените са различни… но научавайки научните причини за тези разлики и стратегиите, с които да се справим с отколешния спор между половете, ще можем да тушираме различията помежду ни.
Защо той не иска да пита, когато не знае пътя? Защо тя все иска да обсъжда връзката? Защо той не разбира, че нещо я безпокои? В тази книга ще намерите отговори на тези, а и на много други въпроси.
Прочетете откъс от книгата при нас.
ТОВА Е ВАШИЯТ ВЛЮБЕН МОЗЪК
По душа съм романтична, но това няма да ме спре да ви кажа, че ключът към любовта при хората е свързан с взаимодействието на няколко важни химични вещества.
Британските невробиолози, Андреас Бартълс и Семир Зеки, наблюдавали мозъчната активност на мъже и жени, когато им показвали снимки на хора, в които са влюбени. Изследователите с изненада установили колко ясни, отчетливи и еднакви при всички обекти били графиките на мозъчната активност. Независимо от различията помежду им (включително и половите), когато участниците гледали снимки на хората, в които са влюбени, мозъците им работели точно като тези на другите хора, които били влюбени.
Изследователите забелязали, че една от най-активните по време на експеримента мозъчни области има много рецептори за допамин – невротрансмитера, който се асоциира с мотивацията и удоволствието. Това е една от причините любовта да ни кара да се чувстваме добре. Тютюнопушенето и употребата на кокаин също предизвикват отделяне на допамин. Неслучайно сравнението с наркотика е многозначително: в британското проучване мозъчната активност, когато сме влюбени и когато сме под въздействие на еуфорично въздействащи наркотици, е доста сходна. Безсънието, липсата на апетит и превъзбудата са характерни за първата фаза на безумно влюбване, но същото се случва и когато смръкнеш магистралка кокаин.
Когато нещо ни кара да се чувстваме добре, е съвсем нормално да искаме пак да го направим, така че никак не е чудно, че допаминът е силно свързан и с пристрастяването. При някои хора с по-малко допаминови рецептори в мозъка самото желание да се извърши някаква приятна дейност отново се превръща в желание да я извършват постоянно. В резултат човекът получава хронично разстройство на центъра на удоволствието в мозъка – преяжда редовно или се пристрастява към наркотици. Мисля, че е невероятно, че същото химическо вещество ни въздейства и когато сме в плен на някое любовно увлечение. Може би онези, които непрекъснато търсят ново влюбване – често за сметка на връзките си с други хора – са буквално пристрастени към любовта?
Значението на тези факти е много голямо, особено след като учените вярват, че в другите разстройства, водещи до пристрастяване, има генетичен компонент. Както свръхтеглото, така и злоупотребата с наркотици и алкохол, се предават в семейството, което предполага, че нарушенията в мозъчния център на удоволствието, на които те се дължат, са – поне отчасти – наследствени. Може би в крайна сметка учените ще открият генната последователност, която обрича хората на отчаяно страстни (но неминуемо мимолетни) серийни връзки.
Фактът, че наркотиците въздействат на същите рецептори, с които мозъкът ни усеща любовта, може да хвърли светлина върху един от най-разрушителните аспекти на наркотичната зависимост. Често роднините са дълбоко потресени от начина, по който наркозависимите се обръщат против семейството, без изобщо да се замислят дали да извършат нещо, което в нормално състояние никога не биха си позволили. „Трябва да е станала грешка. Марла никога не би продала старинните бижута на прабаба си“, твърдят отчаяните ù родители. Но попаднала в лапите на своята зависимост, дъщеря им вече е съвсем друг човек. А тази Марла би – и е – продала семейните ценности, за да си набави поредната доза. Фактът, че наркотиците и любовта използват едни и същи информационни канали, отчасти обяснява защо наркоманите толкова лесно загърбват любимите хора и семействата си и избират наркотиците. В известен смисъл употребата на наркотици премахва емоционалната способност за обич. Безспорно допаминът, освободен поради употреба на наркотици или влюбване, замъглява точната ви преценка.
Естествена еуфория
Когато се влюбим, мозъкът ни модулира освобождаването на две други химически вещества, на които се дължат различните емоции, които изпитваме в ранните етапи на чувствата си.
Първото вещество е фенетиламин, естествен амфетамин, който подобрява настроението. (Всъщност освобождаването на фенетиламин задейства допамина.) Фенетиламинът ускорява комуникацията между клетките – това е една от причините да мислите толкова ясно, въпреки че не сте спали цяла нощ, за да си говорите, и не сте яли нормално дни наред. (Французите наричат тези прекрасни безсънни нощи „бели“.)
Фенетиламинът също така е тясно свързан с удоволствието; той се освобождава, когато ядем шоколад. Много жени казват, че еди кой си върховен шоколадов десерт е „по-добър от секс“, но чували ли сте някога някой да казва, че е „по-добър от любовта“?
Отчасти и на този силен стимулант се дължи (понякога неприятната) тревожност, която изпитвате в първите седмици от влюбването, и може наистина да ви призлее – усещане, което лесно се бърка с пърхане на пеперуди в стомаха при вида на възлюбения. (Д-р Бартълс, авторът на по-горе споменатото британско проучване на мозъчната активност, посочва и че една от четирите мозъчни области, които ясно се очертавали на скенера, когато участниците гледали снимки на обичните си хора, отговаря и за това как усещаме стомаха си, което вероятно е друга връзка между увлечението и пеперудите.)
Другото вещество, което мозъкът ви освобождава, когато сте влюбени, е норадреналин. Този проводник на нервни импулси обикновено се свързва с извънредни ситуации и е отговорен за повишеното кръвно налягане и ускорения сърдечен ритъм, изпотяването на дланите и съсредоточаването върху любимия. Макар на него да се дължи и еуфорията ви – което е причината норадреналинът да е основа в някои съвременни медикаменти против депресия и безпокойство – той се произвежда и в периоди на повишена тревога и гняв.
Когато се влюбите, е възможно производството на друго вещество – серотонин – да намалее, често – до нива, характерни за хора с натрапчива невроза. Това е малко странно, като се има предвид, че ниските нива на серотонин обикновено се свързват с депресия; най-разпространените антидепресанти (като прозак) подобряват предаването на това вещество. Но изследователите веднага посочват, че наистина съществуват сходства между болни от любов и хора с обсесивни разстройства. Ако някога сте слушали безкрайните тиради на своя приятелка за превъзходните качества на новия ù любим, сами разбирате за какво става дума в случая. На ниските нива на серотонин в мозъка се дължат пределната концентрация и неконтролируемо високата заинтересованост от обекта на чувствата.
Недостигът на това вещество в мозъка може би обяснява и защо, когато не се носите по гребена на влюбването, сте несигурни и податливи на ужасните съмнения, че той никога повече няма да ви се обади, че изобщо не е за вас и че току-що сте се направили за смях, като сте съчинили цялото това нелепо ученическо увлечение.
Лудо влюбени
Независимо колко приятно ви се струва усещането от влюбването, то несъмнено е нехарактерно състояние. Вихърът, в който ни повличат хормоните първите няколко седмици, месеци или дори години от връзката, в крайна сметка се уталожва. Междувременно обаче е възможно да се държите по начин, който никак не е типичен за вас.
Така например влюбеният ни мозък може буквално да ни „заслепи“ и да не видим недостатъците на новия си партньор. Обичайните качества на даден човек, които оценяваме при нормални обстоятелства („Тя изглежда изморена“ или „Смехът му е ужасно дразнещ“), са направо замъглени, когато гледаме новата си любов. Онези невронни връзки просто не сработват
Тази любовна слепота очевидно допринася за сближаването. Ако забелязвахме всичките си дефекти и лоши навици през първите няколко седмици, повечето връзки нямаше да изкарат и месец. Но действа отрезвяващо да си дадем сметка за номерата, които мозъкът ни погажда. Това със сигурност обяснява защо, когато се сетите за минало увлечение, се чудите къде ви е бил умът, че да се влюбите до уши в този човек. Всъщност не сте имали ум – или поне центърът за критична преценка в мозъка ви не е действал нормално.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q1 при завършване на поръчката си.
