„Алма Френг и слънчевите пътешественици“ от Ида Тулфе Михелсен (изд. „Книги за всички“, превод: Евгения Кръстева) е норвежки роман с магическия кръгозор на „Хари Потър“. Алма Френг е 12-годишно момиче, което живее с баща си Симон. Отношенията между двамата са приятелски и топли, докато един ден на вратата им не се появява мистериозна жена. Тя се оказва бабата на Алма Френг – Елионора. Потресен, когато я вижда, Симон я прогонва. Алма е изненадана – и от реакцията му, и от факта, че до този момент не е чувала нищо за баба си.
Същата вечер Алма получава писмо от Елионора и странна светеща кутийка, пълна сякаш с живи лъчи. Тайно от баща й, баба й я кани да се срещнат. Алма ще открие, че притежава невероятна магическа дарба, но това ще я изправи пред много изпитания и нови врагове.
Прочетете откъс от романа при нас.
Извади часовника от чантата си, напипа времевата си нишка и щракна, при което дъждът мигновено спря да барабани по къщата и застина на място. Погледна циферблата – стрелката сочеше точно -11, както го беше планирала. Вече щракаше като истинска слънчева пътешественичка!
Вдигна резето на прозореца, но… той не се помръдна! Дръпна го с всички сили няколко пъти, ала напразно. Естествено, Симон му беше направил нещо! Може би бе залостен отвън или просто го бе залепил за перваза, вече нищо не можеше да я изненада.
Отстъпи крачка назад. Щом на него всичко му беше позволено, значи това важеше и за нея. Хвана стола си с две ръце, вдигна го над главата си, удари го в прозореца с всички сили и го разби. В стаята нахлу свеж въздух откъм морето. Взе учебника по математика от бюрото и с негова помощ избута острите парчета стъкло, които бяха останали, след което се качи на перваза.
Наложи си да не поглежда надолу към моравата. Улеят изглеждаше стабилен и щеше да свърши работа. Обгърна го здраво с една ръка, преброи до три, отскочи от перваза и успя да преметне единия си крак около него. Тъкмо щеше да се зарадва, когато ръждясалите болтове, които го придържаха към къщата, изскърцаха шумно. Започна да се спуска колкото се можеше по-внимателно по него, но той беше мокър и хлъзгав, така че ръцете ѝ се пързаляха. Чу се проскърцване и изведнъж усети как част от улука започва да се отделя от къщата.
– Не, не, не, не, не – замоли се на висок глас тя.
След това се хвана здраво за него, но за свой голям ужас забеляза, че няколко от скобите бяха на път да се откъснат от стената. Изведнъж чу силен стържещ метален звук и в следващия момент вече падаше.
Не знаеше дали беше извикала, помнеше само всепоглъщащото усещане за наближаващ край. Изведнъж обаче нещо я дръпна за крака и преди да се усети, вече се носеше нагоре. Беше проследила случилото се с поглед и високо горе видя летящата Елионора, която здраво я беше хванала за крака.
Кацнаха при Навалван. Елионора носеше черен дъждобран с качулка, който ѝ стигаше до глезените и който почти се сливаше с тъмната вода зад нея. Щракна и пак заваля като из ведро. Езерото заприлича на фонтан.
– Какви ги вършиш, за бога? – попита тя, ококорила очи. – Не те ли е страх от високото?
– Да, но Симон разбра всичко! Направо побесня и ми забрани да ходя на изпита. Единственият ми шанс беше да се измъкна през прозореца.
– Но можеше да умреш, Алма! Имаш късмет, че бях наоколо. Ако не бях на поста си снощи… Даже не ми се мисли! Надявам се, че познанството ти с мен не е развило у теб самоубийствени наклонности.
– Не, просто реших, че ще успея.
Елионора сбърчи вежди.
– Решила си, че ще успееш? – Изведнъж устните ѝ се разтеглиха в широка усмивка. – Най-накрая. – Сложи ръка върху подгизналата ѝ коса и леко я разроши. – А сега трябва да те подсушим. Ела!
В следващия момент Навалван изчезна.
Алма стъпи на нещо меко. Наоколо беше толкова светло, че ѝ се наложи да присвие очи, а щом най-накрая успя да ги отвори, погледът ѝ попадна на фин, светъл пясък. Огледа се – бяха застанали под палма!
– Оставих те в настоящето, за да не ти стане студено по време на пътуването – каза Елионора.
– А? – единствено успя да промълви Алма. Не можеше да разбере къде бяха изчезнали Навалван, Евелсьой и дъждовните облаци отпреди малко.– Забавих своята времева нишка, но не и твоята – обясни Елионора, докато си сваляше дъждобрана, след което извади чифт слънчеви очила от чантата си. – Затова не забеляза, че летим. Просто всичко стана прекалено бързо. А този път доста се отдалечихме, както със сигурност си забелязала.
Плажът, на който седяха, се намираше във вътрешността на залив, а тюркоазено синята вода пред тях се плискаше леко в пясъка. Алма съзря няколко платноходки на хоризонта и една малка къща със сламен покрив, който стигаше чак долу до водата.
– Къде сме?
– На остров Бривенмальоя – гордо обясни Елионора. – Ако пътуваш дотук като сянка, би ти отнело един-два дни със самолет и лодка и два дни с велосипед от пристанището от другата му страна. За да съм напълно откровена, не разбирам как си могла да живееш така.
– Защо сме тук?
Елионора я погледна над ръба на очилата си.
– Наречи ме мекушава, но ми е трудно да се съсредоточа, когато внучката ми е подгизнала и трепери от студ. – Усмихна се. – Освен това госпожа Фрая прави най-вкусната рибена чорба на света в онзи ресторант там, така че реших, че тук би било подходящо място да си заредим батериите за довечера.
Алма я послуша и остави чорапите си да съхнат на едно палмово листо. Пясъкът беше толкова горещ, че почти не можеше да се ходи по него. Пръстите ѝ се бяха сбръчкали като малки стафиди, но пясъкът скоро обгърна мокрите ѝ крака като дебел защитен слой.
Щом се приближиха до ресторанта, видя няколко маси с бели покривки, а между тях големи саксии, преливащи от шарени цветя. Някои от масите бяха заети, но Елионора тръгна право към една, която беше сложена до водата, сякаш беше нейна.
Скоро масата бе отрупана с купи, чайници и панери с хляб. „Мирише невероятно“, с облекчение си помисли Алма и изяде голяма порция от бялата супа.
След като и двете я опитаха, сложи лакътя си на масата и попита:
– А за кой пост говореше?
Елионора вдигна поглед от купата си.
– Каза, че снощи си била на поста си. Какво имаше предвид?
Елионора се почеса по носа и бавно преглътна супата в устата си.
– Това е малко дълга история, ама нали имаме време. – Леко се усмихна. – Когато реших да се опитам да се свържа със Симон след всичките тези години, се оказа, че не е толкова лесно откриваем. Знаех, че живее като сянка и че си е сменил фамилията като много други хора.
Отхапа от хляба си.
– Поразпитах наоколо и се оказа, че един приятел бил видял мъж, който приличал на него, няколко пъти да взима и да връща коли за пренасяне от ,,Фирмата за пренасяне и транспортни услуги на Фин“ на улица ,,Крумгата“. Поговорих си с Фин и го убедих да ми се обади, ако някой си Симон се появи, и след шест месеца най-накрая го направи. Попита ,,Френг става ли?“ и веднага разбрах, че това е баща ти.
Една жена в рокля на цветя, наполовина скрита от голяма изцапана престилка, дойде до масата им. Беше преметнала огромна сива риба през рамо.
– Ела! – каза тя, след което от устата ѝ се изля порой от думи, които Алма не разбра. За нейно голямо учудване Елионора ѝ отвърна на същия мелодичен, непознат език. После посочи към Алма и каза нещо, при което жената зяпна с отворена уста, остави рибата да се пльосне на земята и в следващия момент тя вече беше обгърната от рокля на цветя, миризма на риба и любов. Жената я притисна дълго и силно.
– Това е госпожа Фрая – обясни Елионора.
– Здравейте, г-жо Фрая – поздрави я Алма и се усмихна.
Жената каза още нещо, целуна я и по двете бузи, вдигна рибата с изцъклените очи и си тръгна.
– Докъде бях стигнала? – попита Елионора, сякаш в госпожа Фрая и чудовищната риба нямаше нищо необичайно. – А, да, ,,Фирмата за пренасяне и транспортни услуги на Фин“! Той ми даде адреса ви на улица ,,Стракоф гате“ и започнах да ви следя тайно. Всеки път, щом се преместехте, и аз тръгвах след вас. Направих си нещо като щабквартира на покрива на съседа ви в Евелсьой. Отначало просто исках да видя как сте и да разбера кога би било най-добре да се свържа с вас, а после останах един вид на пост, в случай че имаш нужда от помощ.
– Значи си седяла на покрива на съседа и си се грижела да не ми се случи нищо лошо?
– Да, може и така да се каже.
– Благодаря.
– Няма нужда да ми благодариш – заяви Елионора и се усмихна. – Аз съм ти баба. Естествено, че ще се грижа за теб.
След като се нахраниха, отидоха да поплуват. Вълните се плискаха, образувайки пяна, а водата беше освежаваща и толкова чиста, че Алма можеше да види краката си дори когато ѝ стигаше до гърдите. Доплуваха до една скала, която се подаваше малко по-навътре в морето, след което заедно се качиха на нея и скочиха една след друга.
Беше толкова топло, че не им трябваха кърпи, за да се подсушат, просто седнаха на пясъка и оставиха слънчевите лъчи да си свършат работата.
– Преди да продължим нататък – каза изведнъж Елионора, – искам да знаеш, че изпитът не е това, което беше едно време поради очевидни причини. Преди се състоеше на великолепна арена в Юифими, а сега се провежда на различно място всяка година. Габриела, естествено, знае, че се събираме на този ден и е изключително важно да не разбере къде. Обсъждали сме да го преместим на друга дата, но много хора смятат, че сме пожертвали достатъчно и искат да запазим малкото традиции, които са ни останали. Сега намирам това за глупаво, безопасността би трябвало да е на първо място, обаче всяка година губя при гласуването. – Тя повдигна рамене. – Така че засега се променя само мястото на провеждането и се съобщава едва няколко часа преди началото. Днес отиваме в северната част на страната. – Отвори чантата си. – Обуй си обувките и си облечи дебелия пуловер, преди да тръгнем, ще бъде студено.
Алма кимна, след което събра смелост и зададе въпроса, който я беше занимавал цял ден.
– Но аз готова ли съм да летя, Елионора?
Баба ѝ се вгледа в нея – да не би да се опитваше да прецени дали може да понесе истината?
– Прочете ли книгите? – сериозно попита тя.
– Да – отвърна Алма, убедена, че полуистина не е равнозначно на лъжа: беше прочела половината.
– В такъв случай бих казала, че си.
Алма се беше надявала на малко по-ентусиазиран отговор.
– Какво ще стане, ако не се справя?
– Не мисли за това сега.
– Защо?
Елионора бутна слънчевите си очила максимално нагоре.
– Какво казва треньорът на отбора си преди мача? Ще спечелим! Точно това ще се случи днес. Мисли си, че ще се справиш, Алма, и си обещай да не се предаваш независимо от всичко. Нищо друго няма да ти помогне сега!
Алма кимна.
– Не кимай, искам да те чуя! Ще вземеш ли изпита днес, Алма Френг?
– Да, ще го взема – уверено каза тя.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q4 при завършване на поръчката си.
