Романът „Одън, или окото на кита“ от Ги Гофет (изд. „Парадокс“, преводач: Аксиния Михайлова) е посветен на Уистън Хю Одън (1907–1973), един от най-значимите и влиятелни англо-американски поети на ХХ век. Това е разказ в девет части, девет визии, девет живописни платна, които пресъздават географския и поетичен път на Одън; разказ за историята на войните, за анонимните смърти и за скъпите същества, за ексцентричността и неизтощимата енергия на един хомосексуалист, който не се поколебава да се ожени за Ерика, дъщерята на Томас Ман, за да я спаси от Третия райх, нито пък се съгласява да направи компромис, като махне бележка в предговора към мемоарите на генералния секретар на Обединените нации – бележка, която му коства Нобеловата награда през 1963 г.
Това е и историята на един отчаян мъж, който черпи сила и вдъхновение от изгубена в младежките години любов, от чиято загуба не може да се възстанови, и която ще трае 33 години, до самата му смърт. „Обичан съм, следователно съществувам“, ще напише Одън.
Прочетете откъс от романа при нас.
*******
Напразно се опитваме да се защитим, когато ни връхлети чувството, то идва винаги с първите картини, онези, които детството е запазило, те се завръщат стремително и ни завладяват изцяло.
Пак ставаш четиригодишен, сякаш на шега, и китовете са сини като небето над леглото; пухкави и любезни, те танцуват върху морето също като в рисунките ни по стъклата и стените на класната стая, когато учителката увличаше в своята бразда двадесет и пет различни и нестройни гласчета, следващи една несвършваща песничка, с която проглушавахме ушите на всички в къщата,
а че има много видове (множество семейства, би уточнил младият Одън, прекъсвайки ни, както имаше навик да го прави, за да ни представи точен опис на класовете и разредите със съответните термини ad hoc, уточнявайки, че гладките китове принадлежат на семейство Balaenidae, ивичестите китове са от семейството на Balaenopteridae, а гърбатият кит Megaptera novaeangliae е вид от семейството на ивичестите китове, подразред беззъби, и го прави по същия начин, по който вкарва в стиховете си хрилоноги и лампестовидни, заради самото удоволствие да си играе с езика), накратко, това, че има множество семейства и подразреди, както ще научим по-късно, не променя нищо, ама абсолютно нищо,
не променя нищо и фактът, че знаем, че всички са сиви, гладки или сини, че са обезпокоявани от колонии на морски жълъди и въшки, които се впиват и порастват като къртичини върху гърбовете им, което не пречи по никакъв начин на китовете да следват спокойно своя път сред равнодушието на водите и в стъклените погледи на няколко стари моряци, давещи в бира видението за исполинската им красота,
и дори онова, което бе невъзможно да признаем на тринадесет-четиринадесетгодишна възраст, и което все така не признаваме: че тези кротки гиганти биват преследвани до пълно изтощение, пронизвани с харпуни и убивани безпощадно в края на една отчаяна битка,
не за да бъдат нахранени гладните хора на планетата, а за удовлетворяване прищявките на няколко дебели гастрономи, на които им липсват необикновени вкусови усещания;
и за да дадат на няколко застаряващи, на няколко грозновати жени козметичната илюзия за младост, за красота;
или за армиране на корсети и чадъри, докато ние мечтаехме за нежна плът и тичахме гологлави със стичащи се по лицата капки, и щастливи, че можем да се изтръскаме като малки кутрета;
или пък за направа на четки, на които се присмивахме както на първия си костюм, четки и връзки за обувки…
дори това не променя нищо, за нас китовете завинаги си остават сини, пухкави и мили, и танцуват върху морето, и нашият гняв е бездънен.
Бял и студен, и бездънен.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
