„Невероятните истории от Баскервил Хол“ от Али Стендиш (изд. „Прозорец“, преводач: Анета Пантелеева) е вълнуваща история със страхотни приключения, нови приятелства, тайни общества, експлозивни открития и една по-различна първа среща с най-великия детектив на всички времена и неговия създател: Шерлок Холмс и Артър Конан Дойл.
През една ранна утрин в Единбург на младия Артър Конан Дойл е предложено място в Баскервил Хол – тайнствено училище за изключително надарени деца. Той е въодушевен, че е сред избраните и че ще има възможността да преобърне съдбата на семейството си. Там Артър бързо се сприятелява с Айрийн Игъл, смело американско момиче, и Джими Мориарти, чийто остър ум си съперничи с неговия. Заедно те откриват, че новото им училище е едно, меко казано, странно място – дом на заплашително наклонени кули и хаотични, но и крайно уютни библиотеки, необясними среднощни експлозии и спотайващи се смъртоносни растения, дебнещи в мрака вълци и не-съвсем-изчезнали видове птици.
Артър бързо си създава и врагове, които искат да го прогонят от училището… или нещо още по-лошо. Когато той и приятелите му са поканени да членуват в могъщо тайно общество, наречено Детелината, те трябва да преодолеят три предизвикателства, за да бъдат приети. Но в хода на неспирните събития Артър разкрива мистерия, която ще доведе до грандиозно приключение и дори до смъртоносна опасност.
Прочетете откъс от романа при нас.
****
8
____________
„Баскервил Хол“
Артър нямаше много време да превъзмогне шока си, защото дирижабълът отново започна да се спуска.
– Дръж се, Дойл! – изкрещя директорът.
Той като че следваше течението на реката, която се виеше през долините. Под тях сенките на облаците се носеха над полегати изумрудени хълмове, между които гъсти петна есенни гори отстъпиха на кехлибарени пущинаци.
Бяха достатъчно близо до земята, за да види Артър керемидените покриви на къщите в малко селце долу. После завиха рязко през гъста гора. Тесният път през леса в крайна сметка ги изведе на просторна чакълеста алея, заобиколена от надвиснали ливански кедрови дървета. Тя водеше до просторен, хълмист имот, в самото начало на който имаше огромна каменна къща. От небето се виждаше, че имението има П-образна форма – като на правоъгълник, на който липсва една страна. Издигаше се гордо сред пейзажа с масивни фронтони и твърде много комини, че да бъдат преброени. Беше покрито с пълзящи лози, които пламтяха в есенно пурпурно и оранжево. От едната страна гигантско усукано дърво надигаше любопитно глава от покрив със стъклен купол, а най-горните му клони се бяха увили като менгеме около един от комините. Прозорците на имението намигаха на Артър на ярката слънчева светлина.
– Това е, нали? – възкликна той. – „Баскервил Хол“!
– Точно така – промърмори директорът, докато се консултираше с джобния си часовник. – Цепим секундата.
Докато се приближаваха, Артър видя, че от западното крило на имението започва дълга редица от оранжерии. Зад тях имаше сложна градина с лабиринт от чакълести пътеки, които се виеха през живи плетове и цветни лехи.
По тревните площи отвъд имението беше разпръсната мозайка от конюшни, къщи и други стопански постройки с различни размери и в различна степен на ремонт или разпад. От комина на една от тях се издигаха ярки облаци зелен и лилав дим.
Чалънджър насочваше дирижабъла за кацане към огромна постройка, подобна на плевня, която беше почти скрита от гората. Когато наближиха земята, голяма птица със заоблен клюн и много къси криле пресече трескаво пътя им, карайки Чалънджър да завърти рязко щурвала наляво. Артър беше виждал илюстрация на птица като тази и преди – в книга, наречена „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“. Но не можеше да бъде…
– Диди! Махни се от пътя ми! – извика директорът.
– Сър, това птица додо ли е?
– Тя е най-близкото живо същество до додо, което ще намериш. Доколкото знаем, е последната от цялото семейство дидинови птици.
Кацнаха на земята с внезапно туп!, вибрациите на което Артър усети с цялото си тяло.
– Пристигнахме – обяви директорът. – „Баскервил Хол“. Сега, ако ме извиниш, трябва да…
– Ъм, директоре?
Артър току-що беше зърнал голям знак, поставен наблизо. СТОЙ НАСТРАНА!, пишеше на него. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО БЛАТО ПРАВО НАПРЕД. ОБЪРНИ СЕ СЕГА, ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ ТОРФЕНО ВКАМЕНЯВАНЕ. НАИСТИНА Е ГАДЕН НАЧИН ДА СИ ОТИДЕШ.
Директорът проследи погледа на Артър.
– Няма за какво да се тревожиш, Дойл – увери го той. – Трябва все някак да държим любопитните очи надалеч.
– Чалънджър!
Мъж, облечен в чуждестранна военна униформа, която включваше сабя, поклащаща се на бедрото му, крачеше към хангара на дирижабъла.
– Бригадире? – Чалънджър отвърна, като скочи от кораба и се приземи тежко на земята. После изруга тихо и подпря кръста си с една ръка.
– Необходим си ни спешно – излая мъжът, който говореше със същия акцент като учителя им по френски в академия „Нюингтън“. Той зърна Артър и се облещи. – О! Мислех, че си без придружител.
– Очевидно си сгрешил – излая в отговор Чалънджър. – Какво има, Етиен?
Артър се досети, че това е бригаден генерал Етиен Жерар, същият онзи герой от Кримската война, на когото баща му толкова се възхищаваше. Усети как дъхът му спира в гърлото.
Бригадирът отново вдигна поглед към Артър. След това, с много по-нисък тон, обясни:
– Имаше… друг инцидент.
Лицето на Чалънджър помръкна. Двамата мъже се отдалечиха, докато Артър се замота да вземе чантата си, а после слезе тромаво от кораба. Когато краката му стъпиха на твърда земя, директорът и бригадирът вече почти бяха стигнали до стъпалата, които водеха към входната врата на имението.
Странно – помисли си Артър. – Чудя се за какво беше всичко това?
Когато сам наближи имението, той видя, че е охранявано от легион гаргойли. Някои бяха във формата на пантери или лъвове. Но други изглеждаха като морски чудовища или свирепи гоблини. Имаше един, който със сигурност беше маймуна, която си бърка в носа.
Погледът на Артър се отмести към входната врата, която току-що се беше затворила с трясък зад директора и бригадира. Над нея той видя същия герб като от писмото си, но тук изсечен в камъка. И тези латински думи…
– Scientia per Explorationem – промърмори Артър.
– Познание чрез изследване – чу се глас наблизо. – Това е мотото на „Баскервил Хол“.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
