Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война? Името му е синоним на невероятни приключения и невъзможни мисии. В своя нов шедьовър „Одисея“ (изд. „Еднорог“, преводач: Боряна Джанабетска) Стивън Фрай ни представя в типичния си неподражаем стил епичните изпитания на Одисей по пътя към дома.
Разгневиш ли боговете, не те чака нищо добро. Одисей е възхваляван от гърците заради печелившата си тактика, довела до падането на непревземаемата Троя, но си спечелва и много врагове. И те ще се постараят да вгорчат живота му завинаги. След края на войната Одисей иска само колкото се може по-бързо да си прибере на родната Итака, където го очакват любимата му Пенелопа и техният син Телемах. Но боговете обичат да си играят с желанията на простосмъртните.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Дванайсетте кораба от Одисеевата итакийска флотилия потеглили от Троя при насрещен вятър. Той ги отвял на север, където пристанали на брега на Тракия. Гражданите на Исмар не били равностойни противници на калените във войната итакийци, които изклали мъжете, подбрали най-хубавите жени и най-ценните съкровища и ги отнесли на корабите си. Десетте години, изпълнени с жестоки битки, били пропъдили почти напълно милостта и състраданието от Одисей, но когато хората му, настървени за кръв, довлекли пред него местния владетел МАРОН, който бил и жрец на Аполон, Одисей се отвратил от поведението им. Обърнал се към своя зет и заместник, ЕВРИЛОХ, който заедно с още дузина други, до един размахващи мечове – блъснал владетеля в нозете му.
– Проклятие, хора ли сме ние или зверове? Още малко и ще започнем да пием кръв и да се храним с човешка плът като харпиите. Можете да се забавлявате и без да колите и насилвате. Този човек е добродетелен. Пуснете го.
Еврилох и хората му прибрали мечовете си и се измъкнали, като оставили Одисей насаме с владетеля, който се отпуснал на земята и обгърнал коленете му.
– Ти си добър човек, царю, милостив човек.
В отговор на комплиментите Одисей махнал с ръка, като че ли пропъждал комар.
– Не си мисли, че е така. Аз съм уморен човек, това е по-важното. Уморен съм от убиване, уморен съм от пътешествия, готов съм да се прибера у дома. Освен това съм предпазлив човек. Виждал съм какво се случва с хората, които не зачитат храмовете и служещите в тях жреци.
Марон се усмихнал.
– Не е обидно да наречеш един човек „добър“, нали знаеш. Но нека бъде по твоему. Ти спомена пиене на кръв. Дали не бих могъл да изразя благодарността си към теб, като ти предложа нещо по-добро за пиене?
Марон плеснал с ръце и наредил да повикат един слуга, който скоро се появил, понесъл две чаши вино. Одисей взел едната и я изпил до дъно. После ахнал от удоволствие.
– Сам ДИОНИС не би могъл да пие по-хубаво вино! Благодаря ти.
– Ще изпратя десет големи амфори на твоя кораб – казал Марон, – но с едно предупреждение. Това вино е силно – фантастично концентрирано. Чашата, която ти току-що изпи, беше разредена с двайсет части вода. Това е най-ниската допустима степен на разреждане. Оставиш ли го малко по-силно, от една глътка ще се почувстваш така, сякаш самият ХЕРАКЪЛ те е ударил с боздугана си по главата.
Те изпили още две чаши вино, разредени по правилата, и се разделили с изрази на взаимно уважение. Одисей се върнал на кораба си и повикал Еврилох.
– Нареди на хората да се приберат обратно на корабите. Трябва да сме на път преди зазоряване.
– Не мисля, че това ще се понрави на хората, господарю. Не и докато на сушата може да се намерят още плячка и забавления.
Въпросът не бил дали Одисей харесвал или ненавиждал Еврилох. Човекът се бил сражавал в битките от десетгодишната война не по-малко смело от останалите. Никой не познавал по-добре от него войниците и техните настроения. Освен това Еврилох бил женен за по-малката сестра на Одисей, Ктимена, което му давало правото да говори открито и без излишни церемонии в присъствието на царствения си шурей. Що се отнася до семейството на Одисей у дома, нямало никакви вести от Итака или от баща му, цар ЛАЕРТ, от майка му АНТИКЛЕЯ, от жена му ПЕНЕЛОПА и от сина му ТЕЛЕМАХ… Такива мисли подклаждали желанието му да бърза.
– Все ми е едно какво ще се понрави или няма да се понрави на хората. Между дванайсетте кораба беше поделена достатъчно плячка и трябва да хванем следващия прилив.
В очите на мнозина Одисей бил вече нещо близко до легендарна фигура. Неговата изобретателност и лукавството му спечелили войната. Разкази за хитрините и остроумието му обикаляли света. Но той умеел освен това и да изпраща точно стрелите и копията си. Бивало го в бягане и борба. Можел да седи край огъня и да бъбри с някой обикновен войник със същата лекота, с каквато – поне така се шушукало – разговарял със самата Атина. Но водачеството оцелява на най-тънкото острие на най-острия меч. Ако погледнем по-задълбочено, владетелите властват винаги по силата на някакво споразумение. Неохотно одобрение, мълчаливо съгласие, съглашение при определени условия. Великите владетели са онези, които съзнават докъде стига властта им. Еврилох подчертал това недвусмислено – като постоянно изпъстрял думите си с „господарю“, и всеки път, по обичая си, го казвал така, че се усещали тлъстите кавички, – че хората няма да приемат добре заповедта да напуснат Исмар. Не, това никак нямало да им се хареса. Одисей отстъпил.
– Последни ще се приберем – мърморел той. – А сега вятърът е отличен.
Но през следващите два дни хората му продължили да плячкосват, да убиват и грабят. На третата нощ заклали дузини волове и овце и се отдали на триумфално пиршество на брега. Не знаели, че неколцина оцелели кикони от Исмар се били измъкнали от града и прехвърлили хълмовете, за да призоват своите съседи. И тези съседи сега препускали на колесниците си с гръмотевичен грохот, за да потърсят отмъщение. Одисей напуснал кораба си, за да влезе в сражение, което било едновременно кърваво и унизително. Седемдесет итакийци загубили живота си. Голите им тела били оставени за плячка на псетата и лешоядите, лишени от свято погребение и хвалебствените химни, които им се полагали. Докато се отдалечавал на кораба си от брега, Одисей пратил вест на всички останали кораби да изредят имената на загиналите и да се помолят за душите им.
– Лоша работа, господарю – отбелязал Еврилох. – Но може би от нея ще излезе нещо добро.
– Добро ли? Какво добро?
– Ами опитът може да научи хората ни да приставаме и слизаме на сушата само за вода и провизии и да оставаме не по-дълго, отколкото е необходимо, за да ги намерим. По-нататъшният ни път е ясен, нали, господарю?
– Ясен ли? Това на теб ясно ли ти се струва?
Еврилох погледнал назад и изругал. Небето зад него било почерняло чак до хоризонта. Мълчанието между Елена и Менелай било напрегнато и изопнато до крайност като такелажа на кораба, който ги носел към дома. Менелай бил спасил жена си, станала жертва на злодейско отвличане. Парис, син на цар Приам, я откраднал от Спарта и я отвел в Троя, за да бъде негова жена. Тази възмутителна постъпка нарушила естествения порядък, в резултат на което потекли реки от кръв. Десетки хиляди изгубили живота си, докато троянците се сражавали, за да задържат Елена, а гърците – за да си я върнат. Колко жени останали вдовици? Колко деца останали без бащи? Колко били скърбящите родители? Единствено богините на съдбата знаели броя им. Нашир и надлъж по света в разкази и песни се носела историята за една прекрасна царица, отвлечена против волята ѝ от любящия ѝ съпруг и децата си. Но слуховете шушукали на злословието, злословието предавало на клюката, а клюката питала със смигване дали на Парис му се е наложило да принуждава Елена насила да го съпроводи до Троя? Парис бил изключително красив принц. Дори повече от красив. Бил издънка на същото троянско родословие, от което произхождали и ГАНИМЕД, и Титон, считани за най-прелестните младежи, които светът бил виждал някога. Самите безсмъртни богове не могли да устоят на красотата им. Възниквал и друг въпрос: нима една жена с толкова възможности не е успяла през всички тези дълги, ужасни години да намери начин да премине фронтовата линия и да отиде в лагера на гърците? Всяка жена би го сторила, стига да е имала желание. Достатъчно щяло да бъде да подкупи няколко прислужнички и стражи.
А когато Менелай нахлул най-сетне в покоите на Елена след падането на Троя, хвърлила ли се тя в прегръдките му с викове на бурно ликуване, или между тях се възцарила някаква плахост, някаква скованост и неловкост?
Със сигурност сега неловкостта и сковаността съществували, докато тя стояла в единия край на спартанския кораб, а той – в другия.
Срещали се по средата, когато се хранели. Тя се усмихвала така сладко, както умеела. Той се покланял и издърпвал стола за нея, сякаш не бил неин цар, съпруг и любим, а просто смутен оръженосец или прислужник.
През този ден, трети в открито море, когато троянският бряг отдавна се бил изгубил от поглед, Менелай решил да си изясни отношенията с нея.
– Искаш ли малко фурми, да си подсладиш овнешкото?
Този първи опит за разговор бил посрещнат с поклащане на глава и едно беззвучно „благодаря“, разпознаваемо само по движението на устните.
„В името на небесата, тя е толкова прелестна, колкото и в деня, когато я видях за първи път“, казал си Менелай.
– Вятърът е благоприятен. Скоро ще си бъдем у дома.
Мълчанието започнало да натежава.
– Ако не си гладна, бихме могли да се разходим по палубата. Толкова ми се иска да поговорим.
Тя станала, все така мълчалива, и го последвала нагоре.
Менелай стиснал здраво ръба на борда и заговорил по-скоро на пръските солена пяна, отколкото на нея.
– Елена – подел той, – надявах се да ти е приятно поне да бъдеш с мен… да си правим компания. Надявах се спасяването ти да е онова, за което си се молила най-силно… А вместо това имам чувството…
– О, не! Не… разбира се, че ми е приятно. Разбира се, че съм щастлива. Толкова съм щастлива, че се прибирам у дома… с теб, съпруже мой. Но ти трябва да знаеш каква доброта проявиха към мен цар Приам, царица Хекуба, принц Хектор, принцеса Андромаха и мнозина други. Нито за миг не ме накараха да се почувствам…
– Ами той? Парис? – Менелай едва съумял да произнесе проклетото име.
– Той… не. Не беше толкова мил. За него аз бях трофей, който скоро му омръзна. Но, Менелай! Какво е това?
Промяната в тона на Елена била стряскаща. Тя се взирала в нещо зад гърба на Менелай. Той погледнал натам.
Небето зад него било почерняло чак до хоризонта.
Агамемнон крачел по палубата заедно със своя прорицател Калхас.
– Когато пуснем котва в пристанището на Микена, господарю, е много важно да принесем жертви както на Посейдон, така и на Зевс още в мига, когато стъпим на сушата. От този миг нататък династията на Атрей ще процъфтява в мир и благополучие. Така е съдено.
Зад тях се разнесъл гласът на Касандра, пресипнал от напрежение.
– Той нищо не знае, мъртви царю. Очаква те единствено убийството. Твоята и моята смърт.
– Приятно е да се чуват такива неща, Калхас – казал Агамемнон. – А какво ще кажеш за пътуването ни?
– Ще се приберем спокойно у дома, господарю.
– Хм – казал Агамемнон. – Защо в такъв случай небето зад нас почерня?
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
