„Всички цветя в Париж“ от Сара Джио (изд. „Хермес“, преводач: Дафина Янева-Китанова) е роман за две жени, разделени от времето, но свързани от съдбата. Керълайн се събужда в болнична стая и не знае нищо за себе си, защото е получила амнезия след катастрофа. Тя с изненада научава, че през последните години е водила тъжен и самотен живот в апартамент в центъра на Париж. Чаровният собственик на близкия ресторант й помага да преодолее стреса от забравеното си минало. А когато Керълайн намира стари писма от далечната 1943 година, тя осъзнава, че апартаментът ѝ крие мрачни тайни…
По време на нацистката окупация на Париж младата вдовица Селин живее с дъщеричката си и с баща си – кварталния цветар. Когато немски офицер случайно разкрива еврейските корени на семейството, той започва да я изнудва да му стане любовница. Селин ще направи всичко, за да предпази тези, които обича.
Прочетете откъс от романа при нас.
СЕЛИН
4 септември, 1943 г.
Париж, Франция
– Идва есен – казва Папа и поглежда през витрината на нашата малка цветарница на Рю Клер. Въпреки ясното синьо небе над нас, в очите му има буреносни облаци.
– О, Папа – възкликвам аз през отворената врата, оправяйки престилката си, преди да помета няколко розови листенца от калдъръма пред магазина. Винаги ми е мъчно за окапалите листенца. Колкото и глупаво да звучи, приличат ми на малки патета, загубили майка си. – Едва началото на септември е, мой песимистично настроен Папа – усмихвам се шеговито. – Беше прекрасно лято, не можем ли просто да му се наслаждаваме, докато не си е отишло?
– Прекрасно? – Папа вдига драматично ръце във въздуха, така изразително, както го правят всички французи над 60-годишна възраст. Често си мисля, че вероятно съществува стар френски закон, според който, ако сте по-възрастен мъж, имате безусловното право да бъдете кисел, свадлив и изобщо неприятен, когато и където си поискате. Папа със сигурност упражнява това си право, но въпреки това го обичам. Сърдит или не, той има най-щедрото сърце от всички французи, които познавам. – Градът ни е окупиран от нацистки войници, а ти наричаш това лято… прекрасно? – Той клати глава и се връща към аранжирането на сложния букет, около който се суети цял ден, за мадам Жанти, една от по-претенциозните ни клиентки. Местна законодателка на стила и собственичка на един от най-модерните ресторанти в града – Бистро „Жанти“, тя ни препраща много клиенти, новоприети в кръга на висшето общество, които искат масите им в трапезарията да изглеждат така великолепни както нейната. По тази причина ние с Папа знаем, че не можем да рискуваме да загубим тези поръчки и винаги трябва да се съобразяваме с изискванията й, без значение дали са нелепи, или за колко късен (или ранен) час са. Никога прекалено много зеленина, но никога и твърде малко. Само рози, които са набрани същата сутрин. Никога божури, само лютичета. И в името на всичко свято, без папрат. Дори без намек за папрат. Направих тази грешка в един букет преди три години и нека кажем, че никога повече няма да се случи.
Странно е колко различно може да бъде едно дете от своя родител. Например нейният син, Люк, изобщо не е като нея. Познаваме се още от средното училище и винаги съм го смятала за чудесен. Всяка седмица вечеряме заедно в Бистро „Жанти“ и аз ценя нашето приятелство, особено по време на тази проклета окупация. При други обстоятелства двамата с Люк можехме да сме влюбена двойка. Ако светът не беше във война, ако животът ни беше поел по друг път. Размишлявала съм върху това много пъти, знам, че и той също. Сложна е тази наша история и никой от нас не знае края й.
Въздишам. Кой има време да мисли за това сега, когато толкова много е заложено на карта? Някои от приятелите ни загубиха бизнеса си, а други бяха малтретирани по улиците. Досега нашето малко семейство бе успяло да избегне по-значителна лична или финансова вреда и аз благодаря за това всеки ден. Иска ми се да вярвам (или да се преструвам?), че сме имунизирани, че войната ще отмине и ние ще продължим да бъдем същото малко семейство от трима: Папа, аз и моето малко момиче, Кози. Докато бурята бушува, ние ще успеем да останем в нейното спокойно око.
Не съм глупачка. Знам, че има много и различни причини за безпокойство. Но предпазливостта е нещо съвсем различно от параноята и аз отказвам да бъда ръководена от страха. В края на краищата, ние сме френски граждани, с документи, които го доказват. Въпреки че майката на Папа е полуеврейка, тя отдавна е починала в малко селце в Нормандия, на километри оттук. Макар и да не се срамува от предците си, той никога не се е определял според това. Баща му е бил католик и майка му се покръстила. Доколкото знам, никой не е наясно с потеклото на Папа, нито може да проследи кръвната му линия. Освен това германците харесват магазина ни, отбиват се за специални букети за съпругите или за любовниците си, или за някое хубаво френско момиче, което се надяват да спечелят. Ние ще бъдем добре. И тримата.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
