В „Практическо ръководство по емоционална интелигентност“ (изд. „Хермес“, преводач: Стоянка Карачанова) Джъстин Барисо показва как да използваме най-силните си чувства градивно, без да вредим на себе си или на околните. От книгата ще разберете как навиците влияят на емоциите, защо има полза от негативните отзиви и защо липсата на емпатия може да създаде проблеми. Ще научите как хората могат да използват емоциите ви, за да ви манипулират, как да се пазите от такива опити и как да поддържате психическа и емоционална стабилност.
Предлагаме ви откъс от книгата при нас.
ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ Е СПОСОБНОСТТА ДА НАКАРАМЕ ЕМОЦИИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА НАС, А НЕ СРЕЩУ НАС.
Четирите способности
За да разберем пълния обхват на емоционалната интелигентност, би било полезно да я разделим на четири основни способности.
Моделът на четирите способности, използван в тази книга, е моя собствена интерпретация на емоционалната интелигентност, основана на модела на Голман, включващ четири доминанти, които той описва като себепознание, самоуправление, социално познание и управление на взаимоотношенията.
Себепознанието е способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции и начина, по който те ни влияят. Това означава да разпознаваме как емоциите засягат мислите и чувствата ни (и обратно), както и как чувствата ни могат да ни попречат да постигнем целите си.
Себепознанието включва и способността да разпознаваме собствените си емоционални наклонности, както и силните и слабите си страни.
Самоуправление е способността да управляваме емоциите си по начин, който ни позволява да изпълним дадена задача, да постигнем поставена цел или да осигурим определена полза. Той включва качеството самоконтрол, което е способността да контролираме емоционалните си реакции.
И тъй като емоциите включват естествените ни инстинктивни чувства и се влияят от уникалната нагласа на мозъка ни, то невинаги сме способни да контролираме начина, по който се чувстваме, но можем да контролираме действията си (или да се въздържаме от действие) след преценка на чувствата ни. Упражняването на самоконтрол може да намали риска да кажем или направим нещо, заради което по-късно бихме съжалявали, особено в ситуация, изпълнена с емоционално напрежение.
В дългосрочен план самоуправлението може дори да ни помогне да оформим емоционалните си наклонности в желана от нас посока.
Социалното познание е способността правилно да възприемаме чувствата на околните и да разбираме как тези чувства влияят на поведението на хората. Социалното познание се основава на качеството „емпатия”, което позволява да виждаме и чувстваме неща от перспективата на другите. Емпатията ни „настройва” на вълната на чуждите потребности и желания и ни дава инструментите, с които по-добре да задоволим тези потребности и желания, придавайки добавена стойност на собствения ни принос. Социалното познание ни предоставя по-пълна картина на околните и ни помага да разберем ролята на емоциите във взаимоотношенията ни.
Управлението на взаимоотношенията е способността да извлечем максималното от връзката с другите хора.
То включва способността да оказваме влияние чрез комуникацията и поведението си. Вместо да принуждаваме другите да действат, използваме проницателност и убеждение, за да ги мотивираме да действат според собствените си разбирания.
Управлението на взаимоотношенията включва още и допринасяне на емоционални ползи за останалите. Така постепенно повишаваме нивото на доверие и засилваме връзката си с партньорите ни.
Всички четири способности са свързани, като взаимно се допълват, но всяка една от тях невинаги зависи от останалите. Естествено е да сме по-добри в някои аспекти от четирите способности и да показваме слабост в други. Така например може да се справяме чудесно с разбирането на собствените си емоции, но да изпитваме затруднения да овладеем чувствата си. Ключът към засилването на емоционалната ни интелигентност се крие в това на първо място да идентифицираме собствените си силни страни и наклонности, а след това да развием стратегии, с които да доведем до максимум силните си качества и да минимизираме слабостите си.
Обърнете внимание на личностната черта за социално познание. Способността да очакваме и разбираме чувствата на другите може да ни помогне да избягваме излишни затруднения, а това е умение, което ни прави по-харесвани и привлича околните. Същото това качество обаче може да се превърне в слабост, ако възпрепятства способността ни да се изправим и да се защитим, когато е необходимо, или ако ни спира да дадем критично (но полезно) мнение от страх как биха реагирали останалите.
Високото социално познание действа най-ефективно, когато е съчетано с останалите три способности. Себепознанието ни помага да разберем кога долавянето на чуждите чувства ни кара да се въздържим да кажем или направим нещо, което може да бъде полезно. Самоуправлението включва самоподготовка за подобни ситуации и създаване на навици, които да ни мотивират да действаме. А на последно място, способността да управляваме взаимоотношенията си ни помага да кажем това, което трябва, по начин, който допълва целите ни, като в същото време повишава влиянието ни, намалява вероятността да засегнем чувствата на другите и изгражда доверие.
Четейки тази книга, ще разберете какви са различните аспекти на всяко от четирите умения на емоционалната интелигентност и как те се отнасят конкретно за вас.
Какво е EQ? Може ли да бъде измерен? Въпреки предпочитаното от много изследователи съкращение на „емоционална интелигентност” като „ЕИ”, съкращението EQ („и-кю”, накратко от английското „emotional intelligence quotient”, или „коефициент на емоционална интелигентност”) е добило популярност и е станало лесно разпознаваемо на различни езици.
Помислете само как използваме IQ („ай-кю”) в ежедневните си разговори. В спорта (особено в баскетбола или футбола) наричаме тези, които разбират до съвършенство правилата и стратегията на играта, „играчи с високо IQ”. Това умение не е нещо, което може да бъде „измерено”, но на практика е лесно за разбиране.
По подобен начин, когато говорим за нечие EQ, имаме предвид способността на този човек да разбира емоциите и това как работят те. Стойността на това знание обаче е ограничена, ако то не може да бъде приложено на практика.
С други думи, истинската емоционална интелигентност = практическа EQ.
Съществуват няколко метода, които претендират, че могат да измерят емоционалната интелигентност, но подобни тестове имат ограничена стойност – те могат да ни дадат обща идея за нивото на знанията ни за емоциите и техния ефект върху поведението, но не могат да оценят индивидуалната ни способност да прилагаме тези знания на практика в ежедневието си.
Затова, вместо да се опитваме да придадем числов израз на емоционалната интелигентност, по-добре е да се фокусираме върху развитието на т.нар. „растежно мислене”.
Концепцията за „растежно мислене” придоби популярност в последните години отчасти поради трудовете на професора по психология от университета „Станфорд” д-р Карол Дуек. В своята книга Мисленето Дуек застъпва тезата, че индивидите, които вярват в своите таланти, могат да се развиват, полагайки усилия, добри стратегии и идеи от околните (растежно мислене), като тези хора са склонни да постигат повече в сравнение с хората, които смятат, че талантите са вродени способности с ограничен потенциал за развитие (фиксирано мислене). В Трета глава на настоящата книга ще разгледаме връзката между растежното мислене и емоционалната интелигентност.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
