След своя опасен път, който отчасти описва в предишните си две книги „Шантарам“ и „Сянката на планината“, в „Моят духовен път“ (изд. „Zaмония“, преводач: Тодор Коев) Грегъри Дейвид Робъртс ни повежда на едно съвсем друго и по-лично пътешествие на удивление и прозрение към науката, вярата и предаността. Опирайки се на свещените традиции, строгата логика и шестгодишните инструкции на своя духовен учител, той описва стъпка по стъпка процеса, който следва в търсенето на духовна връзка – колкото неуловимa, толкова и реална.
Неговият завладяващ личен разказ за „Скока на вярата“ е свежо и различно допълнение към духовни класики като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Изкуството да бъдеш Бог“, „Селестинското пророчество“ и други.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Сева
През първите си години в Индия имах уникалната възможност да преживея въведение в концепцията за Сева[1], която включва скромно служене на духовен учител, църква или храм и грижа за земята около тях. Гледах как богати и важни западняци търкат подове по храмовете, изпразват кошчета за боклук и чистят тоалетни, докато оцеляват само на боб и ориз. Гледах ги как напускат храмовете и ашрамите, давайки своите златни часовници, ланци и пръстени на монасите или на помощниците на Гуру в знак на благодарност. А понякога отивах зад храма и купувах злато и часовници от пушещите хашиш монаси на луди за черния пазар цени. Тези монаси знаеха как да се пазарят и беше абсурд да ги победиш с търпение.
И тъй, първоначално бях много лошо настроен към Сева. Приемах я за надменна и унизителна практика за налагане на власт. Разбира се, това беше преди аз самият да опитам.
Вече знам. Всъщност дори осъзнах, че съм практикувал мънички дози Сева всеки ден още преди моята Преданост, независимо че не съм го осъзнавал.
В Материалната Реалност повечето от нас вършат нещо за другите, полагайки труд в една от хилядите сфери на услугите. На езика на Духовната Реалност подобно смирено служене в църкви, храмове или в помощ на свещенослужител, жрица или духовен учител в Индия се нарича Сева.
Нека отново повторя, че според мен религията е това, в което вярваме и което приемаме за истина, а духовно е онова, което преживяваме като истина.
Според моето определение повечето религиозни хора са духовни. И все пак има много от нас, които нямат религия, но притежават дълбоко чувство за духовното.
В случая имам предвид конкретна форма на Преданост. Търсещите по духовния Път могат да участват в много форми на обществена Преданост, на които да се наслаждават и от които да извличат множество ползи. Но тук аз говоря само за интензивната, личната форма на Преданост, при която ние сме сами във връзката си с Духовната Реалност.
Сам. Лично. Това е вид Преданост, която се практикува без публика, без подкрепа и без награда. За да се ангажираш искрено с този вид Преданост, е нужна Сева.
Същественият урок, който трябва да се научи от практикуването на Сева, доколкото мога да кажа, е един: смирението.
Това е. Най-високата стена между точката, където сме в момента, и всяко еволюирало разбиране за нашето Аз е гордостта ни. Знам това от изучаването на свещени текстове и традиции, както и от личен опит.
И тази е причината, че когато говорят за Предаността, древните текстове настояват за някаква форма на скромно служене – като изискване към всички, които търсят по Пътя. Не за да унижат нашия Аз, а да го очистят от гордостта и суетата, които не са нужни за връзката ни с Духовната Реалност.
Когато срещнах духовен учител, който практикуваше дълбоко покаяние и искрена Преданост, реших да му служа и да стана негов слушател и ученик. След време забелязах, че едната част от неговия малък храм не беше добре подредена. Автоматично се захванах за работа, взех да разчиствам и в крайна сметка, след много месеци труд, ми разрешиха да почистя Дхуни – мястото за даренията при свещения огън.
Нека да отбележа, че на изключително малко хора им бе позволено да влизат при Дхуни, а и малцина биха рискували. Според традицията огънят Дхуни е тъй свещен, че само тези с невинно сърце могат да влязат при него, без да пострадат.
Бях виждал изгарянията по лицата и ръцете на някои и яростното им нежелание да влязат отново в Свещената зона, затова приех предупрежденията сериозно. Но въпреки това не се поколебах и не се страхувах да изпълнявам възложената задача. Не защото бях много смел или безупречно чист, а едва защото дългите месеци на практикуване на Сева ме бяха подготвили за тази голяма стъпка в храма, също както и всеки търсещ по духовния Път.
Бях открил Сева и в чистенето на плажа от изхвърлените боклуци и пластмаса, в грижата за бездомни животни или просто в почистването около собствената ми къща – като подготовка за моята Предана практика. Просто и скромно служене, извършено с Намерение за служене на Божественото Съвършенство.
Това, което открих, когато започнах моята Преданост сам, далеч от всеки храм и учител, беше, че всеки ден продължавам да извършвам някаква форма на несъзнателна Сева, преди да започна да практикувам по две ежедневни Преданости.
Откритието за мен бе изненада: един ден внезапно осъзнах, че никога не съм изпълнявал ежедневната Преданост, без преди това автоматично да съм направил малко Сева.
Като рационален мислител мога да обясня това сравнително лесно. Аз винаги се мия преди да направя моята Преданост и е съвсем естествено да видя коя кърпа да изпера или кое кошче за боклук трябва да изхвърля.
Но всеки път? Всеки отделен път? Не, това явно беше и е Духовната Реалност, показваща ми как да изпълня своята Преданост. Свикнах с това напомняне до такава степен, че вече дори не го забелязвам.
И така през годините, откакто изпълних първата си искрена
служба в храма, научих, че всяка активна Преданост започва с някаква форма на
Сева – при някои с Даване в Материалната Реалност преди Даване в Духовна
Реалност – и че нищо друго не ни подготвя по-пълно за първата голяма стъпка по
Пътя…
[1] Служене или карма-йога – практика в индуизма или сикхизма, посветена на благото на другите, безкористно действие без очакване за награда или друг резултат. – Бел. прев.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q2 при завършване на поръчката си.
