Във времето на риалити шоуто и виртуалните хуморески „Мед от оси“ от Владислав Христов (изд. „Ерго“) залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, защото поставя идеи, ценности и хора на реалните им места. Текстовете в тази книга са именно такива – калейдоскоп от житейски моменти, в които смешното не е самоцел, а средство да приемем горчивите истини за себе си с усмивка.
Прочетете един от фейлетоните, включени в сборника.
Киселото зеле като национална ценност
Киселото зеле безспорно е една от непреходните национални ценности, не само заради особеностите на родната ни кухня, но и заради чудодейните качества на зелевата чорба. Само си представете колко хора ежегодно биват спасени от тежък махмурлук благодарение на тази солено-кисела амброзия. И още няма паметник на киселото зеле в страната. Срамота! Ако не в столицата, поне в някой областен град да бяха издигнали едно монументче, ей тъй, за чест и слава на чорбата. Но да се върнем към киселото зеле – главния обект на днешните ми размисли. И щом е така, веднага изниква вечният хамлетовски въпрос – тази есен ще пълним ли бидоните, или не? Мераклиите, разбира се, няма нужда да ги убеждаваме, те още в края на август залагат материала, и ако не им се развали от високите температури, слагат втора партида през ноември. Така де – да подсигурим Коледните празници. Има една порода хора обаче, която вечно се колебае, точно заради тях е нужно да застанем на страната на киселото зеле и да го представим в пълния му блясък. Първото и най-важно нещо, което трябва да отбележим, е, че в тази държава кисело зеле не се прави от някакви кулинарни подбуди, а за да не останем назад. Как така съседът Стефанов ще си сложи два бидона зеле в мазата, и ние – нищо. С какво комшията ни превъзхожда, та да сме на незавидната втора позиция. Това е като някой от входа да си купи нов „Фолксваген Пасат“, а ние още да дрънкаме стария голф тройка. Е, няма как да стане – веднага слагаме в мазето три бидона със зеле и една каца за резерва. Да се пука от яд Стефанов! Ако и това не е достатъчен довод за приготвянето на зелева зимнина, то спомнете си колко гадно е по Коледа да чукаш на нечия съседска врата с молба за няколко зелеви листчета, защото купеното от магазина зеле в буркан не стига за сармите. Това, уважаеми, си е чиста проба унижение по комшийски. После вместо да празнувате, ще се въртите нощем в леглото заради усещането, че сте били в положението на просяк. Не си го причинявайте! Още днес поемайте с чувалите към зеленчуковата борса. В случай че киселото зеле ви се вижда демоде или пък белег за плебейство, то вие сте в огромна заблуда. Този хранителен продукт стои на почетно място в менюто на всички нашумели ресторанти. Ще ви го предложат смесено с био чия и киноа за скромна сума, доближаваща седмичната издръжка на домакинството. Не мисля, че имате толкова излишни пари, освен ако не държите да се тагнете с чиния кисело зеле за пред вашите фейсбук приятели. И като заговорихме за социални контакти, киселото зеле е чудесен повод за завързване на разговор. Приближавате се до някоя приятно изглеждаща дама, респективно господин, и с най-благия си и жизнерадостен тон я попитвате: „Извинете, слагате ли червено цвекло в бидона с киселото зеле? Аз много обичам розовата зелева чорба, а вие?”. Ако след тези въпроси не получите плесница, като нищо човекът, когото току-що заговорихте, да стане ваша половинка до края на живота. Щом изброените дотук доводи в защита на киселото зеле ви се струват недостатъчни – eто един последен, след който със сигурност ще развеете белия флаг. Киселото зеле предпазва от деменция! Спокойно, това не са данни от научно изследване на Калифорнийския университет, а мой личен опит. Сложа ли си кисело зеле в бидоните, през цялата зима не спирам да си припомням, че напролет неминуемо ще дойде моментът, в който вкисналата зелева чорба ще трябва да бъде изхвърлена.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
