„Уаби-саби“ от Франсеск Миралес (изд. „AMG Publishing“, преводач: Веселка Ненкова) е вдъхновяващ разказ за красотата, която се крие в малките, но ценни неща. След внезапната раздяла с годеницата си Самуел е съсипан и всичко започва да губи смисъл. Точно тогава обаче две пощенски картички със загадъчното послание „Уаби-саби“ променят завинаги живота на четиридесет и пет годишния университетски преподавател. С намерението да открие тайнствения човек, изпратил картичките, Самуел заминава за Страната на изгряващото слънце. Там получава най-важния урок, а една японска философия се оказва в основата на ново начало, изпълнено с надежда.
Прочетете откъс от книгата при нас.
След като във вторник привечер се върнах вкъщи, не подозирах, че онази среща в кабинета ми щеше да е само началото на деня, в който щяха да ме връхлетят всякакви несполуки. Котето беше бутнало на земята ваза, останала в наследство от бабата на Габриела. Това беше единственият предмет с емоционална стойност, която Габриела беше оставила в дома ми и щеше да ѝ стане много криво, когато се завърне от Париж. Погледнах към стенния часовник: 18:12. Имаше някаква вероятност тя все още да е на работа в Панаира на съвременното изкуство и да има wifi, така че ѝ пуснах едно whatsapp съобщение.
Имам лоша новина, скъпа.
Мишима е бутнал на земята вазата от баба ти.
Порцеланът е бил по-крехък, отколкото си мислех,
тъй като се е разбил на хиляди парчета.
Страхувам се, че няма да можем да го залепим.
Обичам те
САМ
След като изразих съболезнованията си, търсих котето из цялата къща, но не го намерих. Без всякакво съмнение, то разбираше много добре какви ги беше свършило.
Докато чаках отговор от любимата – отметката под съобщението показваше, че тя има достъп до интернет – седнах на дивана с лаптопа върху краката си и сложих чантата до мен. Търсейки визитката на преподавател, на когото трябваше да напиша мейл, намерих диска с японския кръг. Бях го взел със себе си, за да не би някой колега да го хвърли в боклука, а после онази откачалка да си го поиска от мен. И понеже съм си любопитен по природа, не можах да се въздържа и го пъхнах в лаптопа.
Певецът подхвана мелодия, като непрекъснато извисяваше и снишаваше гласа си. Пеенето му наподобяваше движенията на житейско влакче на ужасите. Отново наострих слух, за да разгранича някоя дума, но нито една не ми звучеше познато. Едновременно с това, енергията и страстта на вокалиста ме караха да мисля, че той знае много добре какво пее.
Заинтригуван също като момичето котка, огледах внимателно обложката на диска и накрая открих на обратната страна ситно изписано следното име: Даниел Лумбрерас. Фамилното му име, означаващо светило в науката, ми се стори подобаващо за единствения човек в света, който владее езика на атлантите. Забавлявах се с подобни мисли, докато изписвах името му в Google, а после и във Facebook. Появиха се различни хора, макар това име да не е особено популярно, но неясната снимка на млад мъж от Барселона, с прическа на трубадур, ме наведе на мисълта, че е той, ето защо му написах лично съобщение със следния текст:
САМУЕЛ ДЕ ХУАН
Здравей, Даниел,
Може да се заблуждавам и ти да не си правилният човек, но до мен достигна любителски диск, с кръг върху обложката, и искам да разбера дали изпълнителят си ти.
Момичето, което го забрави в моя кабинет, твърди, че пееш на езика на атлантите.
Ако е така, мога ли да те попитам къде си го научил?
Предварително ти благодаря и ме извини за нахлуването в личното ти пространство.
След като натиснах ENTER за изпращане на съобщението към някого, който може би нямаше ни най-малка представа за какво иде реч, си казах, че не съм се променил много от времето, когато четях за удоволствие един речник с непреводими думи.
Мишима беше избрал точно този момент, за да се появи с високо вдигната опашка, сякаш воден от намерението да проучи обстановката в трапезарията след пакостта, която беше сътворил. Погледна ме изпитателно и измърка лекичко.
– Качвай се, хайде… – отстъпих аз. – Вече съм събрал парчетата и съм уведомил Габриела.
Мишима скочи върху дивана и потри глава в хълбока ми. В този момент телефонът ми подсвирна.
– Тя е – казах му аз. – Да видим как го е приела.
Самуел,
Не се терзай за вазата. Нищо не е вечно.
Вкъщи ли ще си към 22 часа?
Трябва да поговорим.
Целувки
ГАБ
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
