„Буда в работата“ от Гийтанджали Пандит (изд. „AMG Publishing“, преводач: Даниел Пенев) е пътеводител в кариерната действителност на XXI век, който ще ви помогне да намерите (или създадете) своето вдъхновяващо работно място. Книгата представя основните будистки принципи на достъпен език и илюстрира как те могат да ни помогнат да открием смисъла в работата си.
Прочетете откъс от книгата при нас.
За момент Гаутам запази мълчание. После каза:
– Хората са неразделна част от живота ти. Те могат да са приятели, колеги и какви ли не още. Няма отърване от хората. Вземи семейството или роднините си. Не можеш да ги избираш, трябва да ги приемеш такива, каквито са. По същия начин невинаги имаш опцията да избираш колегите си, освен ако не си ти човекът, който отговаря за наемането на хора на работа. А дори и да си този човек, с разширяването на организацията, за която работиш, може да се случи да наемеш хора, с които впоследствие да не се разбираш добре.
Самите хора не са проблем, така че не им слагай такива етикети. Хората просто са. Те могат да бъдат движени от собствената си мотивация и импулси, но тези елементи се отнасят до техния живот и нямат никаква връзка с живота на другите. Спомням си как веднъж Рина ми сподели, че знае, че ако смени гледната си точка, начина, по който гледа на различни ситуации, тогава променя и подхода си към тях. И тъкмо чрез смяната на перспективата тя се справя успешно със сериозната конкуренция в модната индустрия. Днес тя всъщност е в състояние да цени и уважава конкуренцията от страна на нейни връстници, колеги или „адски талантливи младежи“, както обича да казва тя. В момент на откровение веднъж тя призна: „Не се чувствам застрашена от получаването на критики от задници“.
Слушах внимателно думите на Гаутам и почувствах, че в този момент трябва да се намеся.
– Но хората си позволяват да участват в офисната политика, нали? − припомних му аз. – Те си приписват заслуги за чужда работа или идеи. Те сипят нечестни критики по адрес на други хора и изобщо не се държат като професионалисти.
– Вярно е − каза Гаутам, – но причините те да се държат така рядко имат каквато и да било връзка с „другите“. Причините се крият в самите тях. Именно затова, независимо какво ти се случва, ако запазиш спокойствие и хладнокръвие, винаги ще можеш да направиш промяна.
Не всеки труден колега или твърде критичен шеф е неприятел. Неизбежно измежду хората около теб някои ще са твой тип и следователно ще си подхождате. С други думи, вероятно с тях ще се разбираш по-добре, отколкото с други. Но мнозина – може би повечето – няма да са на една и съща вълна с теб.
Има хора, които срещаш и харесваш инстинктивно. С други не става така. Твоята „реакция“ или „отговор“ спрямо тях е мярка за собствената ти зрялост, вътрешната ти сила и степента, до която действаш обосновано. Въпреки че опитът да отговориш позитивно на неблагоприятна ситуация понякога може да бъде тест за търпението и самодисциплината ти, трябва да помниш, че никой не приема критики охотно, колкото и оправдани да са те.
В ежедневието си трябва да се научиш да спираш, преди да отговаряш на хора или ситуации. Трябва да се научиш да култивираш спокойствие в реакциите си. Направи пауза, преди да реагираш на дадена ситуация. В отношенията си с хората задръж, когато се готвиш да отвърнеш на думите или поведението на даден човек. Спри, когато усещаш, че се готвиш да отговориш на характера му. Вместо това овладей изкуството да отговаряш на факти. И нека те уверя, че между двата вида реакция няма абсолютно нищо общо.
Бих желал да ти споделя формулата на Рина за справяне с човешкия фактор на работното място. Първо, тя медитира редовно, пресява критериите, по които да оценява самоусъвършенстването си, и работи здраво, за да може да се отърве от яда си. Това ѝ позволява да бъде здрава душевно и физически.
Докато ровех в палачинката със смокинов сладолед, се почувствах дълбоко обезкуражена. Подходът, който Гаутам предлагаше, изглеждаше твърде тежък и сякаш нямаше почти никаква връзка с реалността. И за разлика от Рина аз не бях будистка, която може да сдържа спонтанните си реакции.
– Гаутам – рекох с въздишка, – въпреки че разбирам какво имаш предвид и наистина оценявам съвета ти, той ми се струва непрактичен и нереалистичен. Все пак аз не съм нито светец, нито Буда. Не си представям, че мога да усвоя препоръчания от теб начин за взаимодействие с хората. Не можеш ли да предложиш нещо по-изпълнимо?
– Хммм… – Гаутам се унесе в мисли и после отговори. – Определено съм съгласен, че съветът ми е труден за прилагане на практика. Затова засега те моля единствено да го имаш предвид и да продължаваш да размишляваш върху него. С времето ще се научиш да го прилагаш в своя полза. Дори ако успееш да го прилагаш само частично, пак ще ти бъде от полза.
Например, когато някой играе мръсно и действа срещу теб, не се поддавай на порива да отвърнеш със същото. Мръсната игра не е необходима за постигането на успех. Когато някой те критикува, не започвай да злословиш срещу него пред други хора. Не критикувай хората, за да изглеждаш по-добре и да се чувстваш по-висока.
Ако колегите ти се оплакват от шефа или самата организация, не допринасяй към тяхната негативност, като се присъединяваш. Остани вярна на по-добрата си страна.
Това е всичко, за което те моля. Трябва да помниш, че заобикалящият те свят е просто отражение на собственото ти сърце, на духовния ти свят. Ето защо, ако надигнеш ръка в изблик на гняв, огледалният ти образ (в този случай заобикалящата те среда) ще направи същото и ще захвърли гнева обратно към теб. Ако обаче насочиш към другите спокойна усмивка и пожелаеш доброто им от цялото си сърце, чувството на мир, което усмивката ти излъчва, ще ти се върне обратно по много начини. Научи се да култивираш мир в сърцето си, в самия си център.
Нереалистично е да очакваш хората да бъдат и да се държат така, както ти би искала, през цялото време. Самата ти невинаги се държиш по начина, по който би искала, нали? Понякога се случва да сгрешиш. От време на време другите също ще грешат. Да се опитваш да промениш поведението на когото и да било другиго, освен твоето, е грешка. Избягвай я.
Случвало ли ти се е да казваш на някого, чието поведение те дразни или разочарова: „Спри да правиш това! Вбесяваш ме“? Думите „Вбесяваш ме“ създават впечатлението, че не ти контролираш гнева, който те е обзел, а той. И ти си човекът, който му е предоставил този контрол. В резултат на това, за да контролираш избухливостта си, ти трябва да разчиташ на някой друг да промени поведението си. И понеже не е по силите ти да промениш поведението му, колкото повече се опитваш да направиш това, толкова по-неуспешна ще бъдеш и толкова по-разстроена и ядосана ще ставаш.
Гаутам се наведе напред и ме фиксира с пронизващ поглед.
– Представи си, че пред теб има две чаши с вода − каза той. – Едната чаша съдържа кристално чиста вода. Другата също съдържа вода, но на дъното са се утаили песъчинки. Какво ще се случи, когато разбъркаш съдържанието на двете чаши с лъжица?
– Ъъъ… − започнах колебливо, тъй като не бях сигурна какво следва, – когато разбъркам съдържанието на чашата с чистата вода, водата вътре ще се повърти и после ще се успокои, но ще остане толкова чиста, колкото преди. Когато обаче разбъркам водата в чашата, която съдържа и пясък, песъчинките ще започнат да се въртят във водата и ще я размътят. − Спрях и попитах: – Какво всъщност се опитваш да кажеш, Гаутам?
– Животът ти е чашата с вода – обясни той. – Поведението на другите е лъжицата. Ако водата в чашата е кристално чиста, разбъркването на съдържанието с лъжицата няма да произведе каквото и да било, което да се задържи на повърхността. Независимо от времето на разбъркване и от броя лъжици, които използваме, нищо няма да се промени – при условие че във водата няма примеси.
Ако обаче водата в чашата ти е замърсена с пясъка на раздразнението, калта на завистта, лютата чушка на гнева или черния катран на желанието да контролираш и да доминираш другите, разбъркването на съдържанието с лъжичка ще разнесе утайката от дъното из цялата чаша и ще размъти водата. И е напълно безсмислено да обвиняваме лъжицата за това, нали?
Истината е, че раздразнението, завистта, гневът и копнежът за доминация, които споменах, произлизат от твоя живот, защото всички те са вътре в теб.
Това също така означава, че ти имаш пълното право да решаваш как да общуваш с другите. Единствено ти имаш пълен контрол над чувствата, които споделяш с другите, когато общувате – гняв или спокойствие, неловкост или самоувереност, разочарование или задоволство, вълнение или мир, завист или лекотата на собственото ти удовлетворение. Научи се да използваш тази сила. Накарай я да порасне вътре в теб. Научи се да избираш битките в живота си, както и взаимодействията си и реакциите си спрямо хората на работното ти място.
Мощният глас на Гаутам кънтеше, пълен с истина. Бях смаяна. Много силно исках да имам цялостен контрол над собствените си емоции, а той ми беше показал как да погледна на ситуацията по друг начин. Аз имах силата, аз упражнявах контрол и аз имах шанс: от мен зависеше да реша как да реагирам спрямо хора и ситуации.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
