„Северен склон“ от Людмила Балабанова (изд. „Жанет 45“) е книга за непреходното в преходността (казано по пенчославeйковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова „незнайния поет“, вдъхновен да споделя духа на поезията.
Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Редактор е за България на Световната хайку асоциация (WHA, Tokyo) и на Хайку фондацията (THF, USA). Нейни стихотворения, хайку и статии са публикувани в над 40 антологии и сборници по света. През 2015 е сред поканените няколко поети от различни континенти да напишат отзив за корицата на Втората световна хайку антология (A Vast Sky, USA).
Предлагаме ви три стихотворения, включени в сборника.
****
намерение
иска да напише едно такова
стихотворение
като дума без синоними
без нюанси
единствена и категорична
и въпреки всичко малко
неясна
стихотворение като чайка
(be happy in Greece)
но също и като гарван
(не се плаши каквото и да
предсказва)
колко различни символи
за един и същ крясък
(не се доверявай на символи)
стихотворение което знае
всичко
което всичко премълчава
защото
както казват индийските
мъдреци
който знае не говори
който говори не знае
*****
спомен за стаята на родителите
старият глобус показващ нагледно
че пътищата са толкова по-кратки
колкото по-близо минават до
сърцето
защото светът на любовта е заоблен
като хълм
по който напролет цъфтят минзухари
дали го разбирахме тогава
кутията със снимки пазена грижливо
с един случайно попаднал негатив
предпазливо напомняне за смъртта
точно обратното на живота
и все пак тайно свързана с него
****
от единия до другия край на небето
беше толкова чисто
като че ли се виждаше самото му дъно
сенките бяха дълги
почти докосваха хоризонта
и подсказваха че можем да бъдем
по-големи от себе си
мислехме че никога няма да има облаци
но те идваха
и скриваха слънцето в най-неочакваните
моменти
и молехме вятъра да ги разнесе
сега сенките отново се удължават
но само те са същите както тогава
защото бяхме невинни при изгрева
бяхме невинни като моряци на кораб
достигнали бреговете на една неоткрита
америка
без да знаят какво ще стане с нейните
индианци
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
