„Годината, в която казвах „да“ от Шонда Раймс (изд.„Прозорец“, преводач: Стоянка Сербезова-Леви) е дръзка, честна, пикантна автобиографична книга за това как се е отърсила от стеснителността, неудобството и социофобията; как се е научила да бъде смела, да се цени, да се обича. Това е подаръкът на Шонда Раймс за всички, които още не са се научили, че „трудният разговор ражда свободата. И колкото по-труден е той, толкова по-голяма е свободата. „
Прочетете откъс от книгата при нас.
УРОК НОМЕР ТРИ
И така, вие се отблагодарявате за това, което сте получили, вие действате и резултатите са налице. Животът е хубав. Вие се справяте. Вие постигате успех, което е вълнуващо и прекрасно. Що се отнася до мен, аз възприемам нещата по този начин. Харесвам живота си. Работя върху три филма и имам три дъщери. Чувствам се страхотно. И наистина съм щастлива.
Хората непрекъснато ме питат: „Шонда, как се справяте с всичко това?“.
Обикновено с възхищение и удивление.
Шонда, как се справяте с всичко това?
Сякаш съм вълшебница, мъдра и уникална.
Как се справяте с всичко това?
Обикновено се усмихвам и отговарям: „Аз съм невероятно организирана“. Или ако съм в добро разположение на духа, казвам: „Получавам помощ от много хора“. И двата отговора са верни. Но не съвсем.
Искам обаче да ви кажа нещо. На всички вас. Не само на жените. Макар че това ще бъде изключително важно за вас, жените, след като се влеете в редиците на работещите хора и започнете да се опитвате да жонглирате със семейството и служебните си задължения. То ще бъде важно обаче и за мъжете. За мъжете, които според мен също като жените все по-упорито се опитват да намерят решение на проблема с жонглирането със семейството и служебните задължения. И ако вие, мъжете от колежа „Дартмут“, никога не сте се замисляли за този проблем, крайно време е, повярвайте ми, да го направите. Понятието „бащинство“ напоследък се преосмисля с бясна скорост. Вие не искате да бъдете динозаври.
И така, жени и мъже от „Дартмут“, докато се опитвате да намерите решение на невъзможно трудната задача да жонглирате със семейството и служебните си задължения и хората непрекъснато ви казват, че се нуждаете от помощ, че трябва да бъдете организирани или че просто трябва да полагате по-големи усилия… Като успешна жена и самотна майка на три деца, която непрекъснато трябва да отговаря на въпроса „Как се справяте с всичко това?“, аз за първи път ще бъда напълно откровена.
Защото тук няма никого освен вас и мен.
Защото ние водим непринуден разговор.
Защото някой трябва да ви каже истината.
Шонда, как се справяте с всичко това?
Отговорът е следният: не се справям.
Винаги когато успявам в една област от живота си, се провалям в друга.
Когато напредвам бързо със сценария на „Скандал“, пропускам банята на някое от децата си или времето за разказване на приказки за лека нощ. Когато съм у дома и шия костюмите на децата си за Хелоуин, изоставам със сценария, който е трябвало да пренапиша. Когато получавам някоя престижна награда, пропускам първия урок по плуване на бебето си. Когато присъствам на дебюта на дъщеря си в училищния мюзикъл, пропускам заснемането на последната сцена с участието на Сандра Оу в „Анатомията на Грей“.
Ако постигна успех в нещо, неизбежно се провалям в друго.
Такава е равносметката.
Такава е сделката, която правиш с дявола, за да бъдеш силна работеща жена, която е и силна майка. Никога не се чувстваш много добре, никога не можеш да свикнеш с люлеенето на въртележката и винаги ти се вие свят.
Винаги нещо пропускаш.
Винаги нещо липсва.
И все пак.
Искам дъщерите ми да ме възприемат като жена, която работи. Искам те да вземат пример от мен. Приятно ми е да виждам колко горди се чувстват, когато идват на работното ми място и знаят, че идват в „Шондаланд“.
Че съществува една страна, която е кръстена на майка им.
В техния свят майките ръководят компании. В техния свят майките имат „Четвъртък вечер“. В техния свят майките работят. Заради всички тези неща в техните очи аз изглеждам по-добра майка. Жената, която съм, защото управлявам „Шондаланд“, защото пиша от сутрин до вечер, защото прекарвам дните си, измисляйки истории – тази жена е по-добър човек и по-добра майка. Защото тази жена е щастлива. Тази жена е удовлетворена. Тази жена е цялостна. Не бих искала децата ми да ме възприемат като майка, на която не ѝ се налага по цял ден да прави тези неща. Не бих искала те да ме възприемат като майка, която не действа.
И така.
УРОК НОМЕР ТРИ гласи: КОЙТО ВИ КАЗВА, ЧЕ ВЪРШИ ВСИЧКО ПЕРФЕКТНО, Е ЛЪЖЕЦ.
Добре.
Опасявам се, че съм ви уплашила. Или че съм била мрачна. Не съм имала такова намерение. Надявам се, че ще излезете оттук развълнувани, устремени срещу вятъра, готови да превземете света. Това би било фантастично. Да правите нещата, които хората очакват от вас. Да бъдете олицетворение на удивителното дартмутско съвършенство.
Искам да кажа, че не би имало нищо лошо, ако не стане така. Искам да кажа, че може би мисълта, че завършвате колежа, ви ужасява. Че може би ще лежите на пода на стаята си в общежитието и ще плачете, докато вашата майка ви събира багажа. Че може би ще ви се наложи да се откажете от невъзможната мечта да бъдете Тони Морисън. Че може би всеки ден ще имате усещането, че се проваляте в работата си или у дома. Че реалният свят е труден.
Но въпреки това…
Може би всяка сутрин ще се събуждате и ще си казвате: „Имам три прекрасни деца, създала съм компания, с която се гордея, харесвам живота си и не бих го заменила с нечий друг живот“.
Може би някой ден ще се събудите и ще установите, че водите живот, за който дори не сте си представяли, че е възможно да мечтаете.
Моите мечти не се сбъднаха. Но аз работих здраво. И накрая изградих империя от фантазиите си.
А мечтите ми? Мечтите ми да вървят по дяволите.
Може би някой ден всеки от вас ще се събуди и ще установи, че е интересен, силен и ангажиран човек. Може би някой ден всеки от вас ще се събуди и ще установи, че е човек, който действа.
Може би ще седите на мястото, на което седите сега. С вдигнати към катедрата очи. След двайсет години може би ще се събудите и ще установите, че сте в „Хановър Ин“, обзети от страх и ужас, защото ви предстои да произнесете поздравителна реч на церемонията по дипломирането.
Пресъхване на устата. Сърцебиене. Всичко се размазва пред очите ви.
Припадане, умиране, насиране
Кой от вас ще бъде този човек? Кой от завършилите колежа през 2014 година ще застане до старата катедра? От справката, която направих, се оказа, че това се случва много рядко. На практика досега се е случвало само три пъти – на Робърт Фрост, на господин Фред Роджърс и на мен.
Което е направо страхотно.
Кой от вас ще успее да стигне до катедрата? Надявам се, че това ще бъдете вие. Да. Вие. Говоря ви сериозно. Вие.
Или може би вие? Говоря ви сериозно. Вие.
Когато това се случи, ще разберете какво е усещането.
Пресъхване на устата. Сърцебиене. Всичко се размазва пред очите ви.
Драги випускници, бъдете горди с постиженията си. Възползвайте се от знанията, които сте усвоили.
Не забравяйте, че вече не сте студенти. Вече не сте незавършен продукт. Вие сте граждани на реалния свят. Длъжни сте да станете хора, достойни да се присъединят към обществото и да допринесат за напредъка му.
Вие сте такива… каквито сте днес.
Бъдете смели.
Бъдете удивителни.
Бъдете достойни.
Винаги когато получите шанс, заставайте пред хората. Давайте им възможност да ви видят. Говорете. Давайте им възможност да ви чуят.
Нека устата ви да пресъхва. Нека сърцето ви да бие силно. Нека всичко да се размазва пред очите ви.
И какво? Какво става с вас?
Вие припадате, умирате, насирате се?
Не.
(Всъщност това е единственият урок, който ще ви бъде от полза.)
Вие се наслаждавате на живота.
Вие дишате необикновен въздух.
Вие се чувствате живи.
Вие сте себе си.
Най-накрая вие наистина сте себе си.
Благодаря ви. Желая ви късмет.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
