„Празновремие“ (изд. „Библиотека България“) от Дарина Шопова-Станчева събира поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни.
Предлагаме ви няколко стихотворения на младата авторка.
ПРАЗНОВРЕМИЕ
Аз имам твърде много нищо-правене,
плета си го сама във време-нещото!
Дълбае ме, защото е отравяне
и чака да се сбъдне в мен човешкото.
А нямам никак даже време-имане!
Търпя, очаквам бавно и болезнено.
Животът ми е тихо нищо-взимане!
Победата тъкана е от белези.
Тук много бавно сбъдват се мечтите ни,
ако изобщо смеем да ги сбъдваме!
Огризани от чакане душите ни,
забравили са пътя си на тръгване.
Изправени пред живото-самотността,
все искаме и чакаме живота си.
Неосмелили се да бъдем чудеса,
упрекваме – виновна е съдбата ни.
Така изгниваме във вечно чакане,
в забвение, в самотно вяро-нямане…
Търпението превръща се във влачене.
търпение, граничещо с апатия.
Днес нищо-правенето стана твърде много!
Аз искам мечти-сбъдване да взимам!
И време-чакането няма да го мога.
А празно-времие отказвам пак да имам!
СТАРА СНИМКА
Познавате ли бялата тъга?
Тя често е приседнала на двора.
Плете чорапи с немощна ръка,
макар да няма вече в село хора.
И вехти снимки посред нощ тя гледа,
завръща се далеч назад във дните.
В миг стаята от сива, става цветна,
косата и́ – с блестящи букли живи!
По устните приплъзва се усмивка.
Очите и́ са пълни със звезди
и грее в младост тази стара снимка,
превърната в реалност тук почти!
От грамофона музиката бликва
и стаята е цветна и живее,
танцува тази стара снимка,
танцува, смее се и пее.
А после сяда с бялата тъга
на стълбите пред прага изоставена,
вторачила се в звездната тъма,
да чака своя край почти забравена.
ТУК СЪМ
Тук съм…
… всеки път
идвам за тебе
и нося
въпроса си…
… даром…
… искаш ли ме?
Тук съм…
… този път
идвам последно…
Не нося
въпроси,
а време…
… искаш ли го?
Там съм…
… където
не искаше
нищо,
а вземаше
всичко!…
… искам си се…
… върни ме
обратно
на мен.
