Джон Бюд е един от водещите автори на криминални романи преди и след Втората световна война. Освен с интригуващ сюжет, историите му се открояват с интересни герои, чудесно пресъздадена атмосфера и чувство за хумор. Бюд обожава Франция и често избира да почива на Ривиерата. Резултат от тези почивки е може би най-известният му роман „Смърт на Ривиерата“ (изд. „Еднорог“, преводач: Иван Костурков) , в който се срещаме със симпатичния и готов за всякакви предизвикателства инспектор Мередит от Скотланд Ярд.
Френската полиция е изправена пред сериозен проблем, след като Ривиерата е залята с фалшиви франкове. Банкнотите напомнят почерка на известния за Скотланд Ярд измамник Чоки Кобет. Това налага намесата на инспектор Мередит. Той е повече от ентусиазиран от възможността да замени студения и неприветлив Лондон с топлото крайбрежие на Франция. Мередит пристига тук със своя помощник сержант Странг.
Двамата англичани са посрещнати радушно от местния инспектор Блампиньон. Постепенно погледите им се насочват към вила „Палома“, пищното имение на ексцентричната англичанка Неста Хедъруик. Неста е типичната богата вдовица, която обича да бъде заобиколена от разнородна бохемска компания.
Всеки от гостите на Неста има своите дълбоко пазени тайни. Пристигането на нов гост обаче покачва напрежението между обитателите на вила „Палома“. Оформя се страстен любовен триъгълник, който ще доведе до неизбежно убийство.
Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици.
Прочетете откъс от криминалния роман при нас.
******
Инспектор Мередит от криминалната полиция се обърна към спътника си и отбеляза саркастично:
– За Бога, отпуснете се, момчето ми. Никъде няма да се ударя.
– Заради това правило за дясното движение е, сър. Не мога да свикна.
– Ще свикнете… след още хиляда и триста километра.
– Между другото, сър… по каква причина казахте на онзи човек, че сме тръгнали за Париж?
– Професионална дискретност, Странг. Ние сме тук по работа, нали помните? Няма смисъл да оповестяваме дестинацията си.
– Но, по дяволите, сър, той също се е отправил към Ривиерата. Вероятно отново ще го срещнем. Ще изглежда малко подозрително, нали?
Мередит се засмя.
– Дължината на тази златна брегова линия е осемдесет километра, Странг. Ще бъде дяволско съвпадение, ако наистина се срещнем отново. Така или иначе, съмнявам се, че той ще ни разпознае.
– Свестен човек, сър. Би бил доста полезен при спорна топка по време на ръгби мач, нали? Готов съм да се обзаложа, че бих го разпознал сред тълпата в деня на дербито.
– Няма да работите в полицията, ако не успеете – отвърна безцеремонно Мередит. – Не забравяйте, че сте обучен да забелязвате детайлите. Може и да греша, но ми се струва, че имате доста добро и набито око за физиономии. Точно поради тази причина заместник-началникът на полицията ви е освободил от каишката.
– Благодаря, сър. Макар че ми се иска, дявол да го вземе, да не бяхте…
Мередит го прекъсна:
– Питате се за какво е всичко това, нали? Е, добре, сержант. Предполагам, че е време да ви осведомя – Мередит свали едната си ръка от кормилото, измъкна портфейл от вътрешния джоб на спортното си сако и го тръсна върху коляното на Странг. – В първото отделение има снимка. Извадете я и я разгледайте добре – с възбудено любопитство Странг се подчини и проучи снимката внимателно. Веднага отчете, че това е официална фотография от албума на Скотланд Ярд със заподозрени и издирвани престъпници – според устава лицето бе заснето в анфас и в двата му профила. – Знаете ли кой е това?
– Не, сър.
– Е, тази скучна физиономия принадлежи на едно малко, дребно човече, което се нарича Томи Кобет – Чоки Кобет за приятелите си, заради мъртвешко бледия цвят на лицето му. Един от най-великите майстори в света, Странг.
– Художник ли е, сър?
– Не съвсем. Той е гравьор, момчето ми – гравьор на банкноти.
– Искате да кажете, че е фалшификатор?
– Точно така. И то един от най-добрите, с които сме се срещали. Беше арестуван точно преди войната, след като бе наводнил Уест Енд с фалшиви петачки. Получи шестгодишна присъда и излезе преди около четири години. Известно време се мотаеше из старите си, често посещавани любими места в Ист Енд и ние си помислихме, с нашия обичаен професионален оптимизъм, че е влязъл в правия път. Осемнадесет месеца по-късно изчезна – Мередит щракна с пръсти. – Пуф! Ето така. Е, знаехме отлично, че Чоки не се е скрил зад паравана за нищо. Бяхме абсолютно сигурни, че където и да е, отново е започнал да „работи“. Но въпросът бе къде и за кого?
– И сега получихте отговора, така ли, сър?
– Преди шест седмици ни бе подадена информация от полицията в Ница, че в градовете по Ривиерата се разиграва мащабна валутна измама. Знаете ли каква постановка използват мошениците? Обект на схемата им са английски туристи, които се притесняват, че ще превишат сумата от сто паунда, която по закон им е разрешена да похарчат по време на пътуване в чужбина. Услужливи черноборсаджии изгарят от желание да им помогнат. Обичайният обменен курс е около 980 франка за паунд. Но на черния пазар е да речем около 780. Печалба за черноборсаджиите от около 200 франка за всеки обменен паунд. Лесни пари, Странг, дори ако не ви се струва, че печалбите им са впечатляващи.
– А Чоки Кобет… – попита Странг, все още търсещ подходящите думи, – какво е неговото участие? Не разбирам.
Мередит се засмя.
– Добре. Ще стигна и до него. Но има още няколко подробности, които искам да научите първо. Тези валутни мошеници приемат чекове от лондонски банки, разбирате ли? Принудени са, защото, както знаете, на вас ви е позволено да изнесете от страната английски банкноти в брой само на стойност пет паунда. Черноборсаджиите разполагат с таен канал, по който да внасят незаконно тези чекове в Лондон и да ги осребряват възможно най-бързо. Така стоят нещата по този въпрос. Но от френската полиция наскоро са забелязали и нови усложнения в тази незаконна схема. Бреговете на Ривиерата са залети от фалшиви банкноти от хиляда франка и те бързо проследили част от тези банкноти до нашите тънещи в невежество сънародници, които мамят Министерството на финансите, като си купуват франкове на черния пазар. Накратко, валутните измамници изплащат своите 780 франка за паунд с фалшиви банкноти. Резултатът е 980 франка печалба за паунд, по-малко разноски, а вероятно и комисионна за Чоки Кобет.
– Но как, по дяволите, френските ченгета знаят, че Чоки е отговорен за фалшивите банкноти, сър?
– Не знаеха. Ние също, в началото. Като част от установената ни практика, нашите експерти по фалшификациите се заеха с мострите от фалшиви банкноти. И експертите разпознаха мигновено стила на Чоки – микроскопични детайли при изработката, които се появяват при всички негови предишни творения. Ето защо сме се запътили на юг в тази студена и мразовита утрин, момчето ми. Ще дебнем, ще наостряме слух и ще си държим очите отворени, докато не открием диря към скривалището на Чоки. Тук сме по молба на френската полиция. Така че проучете добре тази снимка и не спирайте да ѝ хвърляте по някой поглед. Искам да отпечатате детайлите от физиономията на Чоки здраво в ума си, Странг. За мен е по-лесно. Виждал съм го няколко пъти. Всъщност на мен ми беше възложено да го арестувам през тридесет и девета.
Временно изпълняващият длъжността сержант Фреди Странг внимателно върна снимката в портфейла на началника си. Значи това бе тайната задача, която бързо и чудодейно го бе измъкнала от мрака на Лондон и сега скоростно го водеше на юг към топлината и блясъка на Средиземноморието. Беше много любезно от страна на инспектора да го избере за свой помощник. В криминалната полиция нямаше човек, когото Странг би предпочел за ръководител.
Той заяви честно:
– Ще направя всичко по силите си да не ви разочаровам, сър.
– Убеден съм, сержант. Но все още не съм ви предоставил цялата информация, която да запълни всички празнини. Чоки не е единствената ни грижа. Френските детективи имат много сериозно подозрение, че валутната измама се извършва от английска банда, или че поне бандата се ръководи от англичани. Тоест, възможно е ние в Скотланд Ярд да познаваме тези мошеници. Това е втората причина, поради която ни извикаха на помощ.
Фреди подсвирна.
– Имаме доста неща за разплитане, нали, сър?
Мередит кимна.
– Така или иначе достатъчно, за да внимавате да не направите някоя пакост, млади момко. Каква е вашата конкретна слабост – вино, жени или музика?
– Музика, сър. Това е единственият порок, на който мога да се отдам с настоящата си заплата. Искате ли да чуете моето изпълнение на „Нощ и ден“, сър? Беше истински хит на последния полицейски концерт.
– И дума да не става! – разпалено възкликна Мередит.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
