С литературните си препратки към най-популярните романи от жанра „Осем перфектни убийства“ от Питър Суонсън (изд. „Софтпрес“, преводач: Богдан Русев) е реверанс към майсторите на криминалния трилър и към таланта им да изграждат съвършена фабула. Книжарят Малкълм Кършоу публикува първата си статия в блога на книжарница „Старите дяволи“, където работи. Темата е „8 перфектни убийства“ и отразява личните му фаворити сред криминалните романи в световната литература.
Десет години по-късно работата в книжарницата продължава да е негово призвание. Животът му е доста обикновен, докато един ден от ФБР не почукват на вратата му. Оказва се, че няколко неразрешени убийства от последните месеци притеснително напомнят на тези от списъка на Малкълм. Дали наистина полицията го търси за сътрудничество, или някой е подбрал правилните улики, за да постави книжаря в ролята на заподозрян?
Прочетете при нас откъс от завладяващия трилър, който излиза от печат тази седмица.
„Осем перфектни убийства“ беше първата статия, която написах за блога на „Старите дяволи“. Новият ми шеф Джон Хейли ми беше възложил да съставя списък с любимите си криминални романи, но вместо това му предложих идеята да публикуваме списък на перфектните убийства, описани в криминалната литература. Беше времето, когато някои блогове започнаха да придобиват огромна популярност, като носеха слава и богатство на своите автори. Признавам си, че хранех илюзии за величие, като си представях как този блог може да ме превърне в популярен и доверен специалист по криминална литература. Клер подхранваше мечтите ми, като ми повтаряше, че блогът наистина има потенциал, а аз ще открия своето истинско призвание – литературен критик на криминални романи. Истината бе, че аз вече бях открил призванието си, или поне така си мислех, и бях продавач в книжарница, доволен да преживява стотиците мимолетни мигове на общуване с клиентите, които съставляват всекидневието на тази професия. А най-много от всичко обичах да чета – това беше истинското ми призвание.
Въпреки това някак започнах да гледам на все още ненаписаната статия „Осемте перфектни убийства“ като на нещо по-важно, отколкото беше в действителност. С нея щях да задам атмосферата на целия блог и да обявя съществуването си пред читателската публика. Исках да е съвършена – не само с начина, по който е написана, но и със съдържанието на списъка. Сред книгите трябваше да има както добре познати, така и неизвестни заглавия. Трябваше да има както представители на златната ера на криминалните романи, така и поне един съвременен бестселър. По цели дни се потях над списъка, като добавях и изваждах заглавия от него, проучвах нови кандидати, които все още не бях прочел, и не се занимавах с нищо друго. Вероятно единствената причина изобщо да го завърша беше фактът, че Джон започна да ми мърмори за това, че все още не съм публикувал нищо в блога на книжарницата.
– Това е просто блог – каза ми той. – Напиши един списък с книги и го пусни, по дяволите. Никой няма да ти пише оценка.
Статията беше публикувана, съвсем удачно, на Хелоуин.
Сега малко ме е срам от нея, когато я чета. Звучи прекалено надъхано, дори претенциозно. Едва ли не от всяка дума струи жажда за одобрение. Но ето какво публикувах в крайна сметка:
ОСЕМ ПЕРФЕКТНИ УБИЙСТВА
от Малкълм Кършоу
В престъпно подценявания криминален филм на Лорънс Каздан от 1981 година, озаглавен „Телесна топлина“, героят на Мики Рурк на име Теди Луис изрича следните безсмъртни слова: „Всеки път, когато се опиташ да извършиш едно престъпление както трябва, има петдесет начина да се прецакаш. Ако се сетиш за двайсет и пет от тях, значи си истински гений… а ти не си гений“.
Съвсем вярно казано, но при все това, историята на криминалната литература е осеяна с престъпници – най-вече мъртви или затворени зад решетките, – които са се опитали да постигнат почти невъзможното: перфектното престъпление. И мнозина от тях са пробвали късмета си с върховното перфектно престъпление, а именно убийството.
По-долу следва моят избор на убийства, описани в криминалната литература, за които смятам, че са най-изобретателни и невъзможни за разкриване (доколкото последното изобщо е възможно). Това не са любимите ми романи в този жанр, нито пък твърдя, че са най-добрите. Просто са онези, в които убиецът се приближава максимално до платоничния идеал за перфектното убийство.
И така, ето го моя личен списък с „перфектни убийства“.
Предварително ви предупреждавам, че макар да се опитах да не издавам нищо съществено от сюжета на книгите, не успях да го постигна на сто процента. Ако не сте чели някой от романите и предпочитате да се изненадате от развръзката, ви препоръчвам първо да прочетете съответната книга, а след това моя списък.
„Тайната на „Ред Хауз“ (1922 г.) от А. А. Милн
Много преди Алън Александър Милн да създаде своето вечно литературно наследство – „Мечо Пух“, ако не сте го чували – той публикува един перфектен криминален роман. Действието на книгата се развива в имение в провинцията, където един отдавна изгубен брат пристига изневиделица, за да настоява да получи пари от Марк Аблет. В една заключена стая гръмва пистолет и братът е убит. Марк Аблет изчезва. В книгата има някои абсурдни хитрини – включително дегизирани герои и таен коридор, – но основата на плана за убийството е изключително хитроумно замислена.
„Предумишлено убийство“ (1931 г.) от Антъни Бъркли Кокс
Романът е прочут с това, че е първият пример за „обърнат“ криминален сюжет, в който научаваме самоличността на убиеца и жертвата още на първата страница. Освен това книгата по същество е реферат на тема как да отровите жена си, без да ви хванат.
На главния герой естествено помага фактът, че е провинциален лекар с достъп до смъртоносни лекарства. Непоносимата му съпруга е едва първата му жертва, защото след първото перфектно убийство следва неустоимо изкушение да опиташ отново.
„Азбучни убийства“ (1936 г.) от Агата Кристи
Поаро разследва „безумец“, който сякаш е обсебен от мания по азбучния ред – първото убийство е на Алис Ашър в Андоувър, второто е на Бети Барнард в Бекхил и така нататък. Книгата е класически пример за укриването на едно внимателно замислено убийство сред много други с надеждата, че детективите ще се подведат по хипотезата за сериен убиец маниак.
„Двойна застраховка“ (1943 г.) от Джеймс М. Кейн
Това е любимият ми роман на Кейн, най-вече заради мрачния финал, изпълнен с усещане за фатализъм. Но убийството, около което се върти целият сюжет – фаталната жена Филис Нердлинджър съблазнява един застрахователен агент, за да ликвидира нейния съпруг, – е блестящо изпълнено. Класически пример за инсценирано убийство: съпругът е убит в кола, но след това тялото му е преместено на железопътната линия, за да изглежда така, все едно е паднал от открития вагон за пушачи в края на влака. Уолтър Хъф, любовникът/застрахователен агент, се дегизира като мъжа във влака, така че да има свидетели за присъствието на жертвата там.
„Непознати във влака“ (1950 г.) от Патриша Хайсмит
Личният ми избор за най-находчивото убийство от всички изброени. Двама мъже, всеки от които желае смъртта на някого, се разбират да разменят убийствата помежду си, така че всеки да има алиби за времето на съответното убийство. Тъй като между двамата няма никаква връзка – след като са провели помежду си един-единствен кратък разговор във влака, убийствата стават невъзможни за разкриване. Поне на теория, разбира се. А Хайсмит, въпреки блестящо измисления сюжет в своя роман, се занимава повече с темата за принудата и вината и за това как човек упражнява волята си върху някой друг. В крайна сметка романът е едновременно завладяващ и прогнил до самото си дъно, както повечето от книгите на Хайсмит.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
